В една хубава книга, която включва числото „451” и скала за измерване на температурата, различна от Целзий, се горят книги.

В един летен ден, който по скалата, наричана Целзий, се отброяват 38 градуса, става нещо. Не се гори точно книга, по-скоро се задава въпросът защо пък да не се изгорят няколко реда. А всъщност се опитва да се гори история и цялата идея зад един автор.

„„Да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище”, е пример за политически некоректен израз, тъй като внушава негативно отношение спрямо турците и ги представя като поробители и насилници” (из Blitz.bg, новина със заглавие „Комисия сепната от негативизма на Ботев към турците, не можело така”).

Дали модерният Гай Монтег от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) би стигнал до замислянето и вникването отвъд огъня, както успява да направи героят на Бредбъри? Или сме „на прощаване” с поредните отломки коректност и уважение към предците си, както и към самите себе си?

Историята подлежи на постоянна оценка и преосмисляне, и рядко фактите в нея остават еднозначни и непоклатими. Това не е извинение в случая, нито в който и да е подобен такъв.

Все още отказвам да повярвам, че това е нещо легитимно, и ще се радвам изключително много, ако някой от КЗД излезе и обори истинността на тази новина. Ако върне огъня в маркуча обратно по тръбата, заглуши рева му и вдигне чисти ръце.

„Но… стига ми тая награда –
 да каже нявга народът:
  умря сиромах за правда,
  за правда и за свобода...”

А не за огън.