bTV, понятието “ескалираща агресия” и гражданските протести

Има една поговорка, която не е утвърдена, но това е, защото все още гнезди като спокоен козодой в ума ми. „По-лошо от това да си журналист е това да бъдеш лош журналист”. И действително, предполагам да си журналист в голяма медия е нещо доста сложно – първо, имаш натиск от по-високите етажи, които ти спускат лавинообразни отеснявания и ограничения за това как да осъществяваш дейността си. Второ, обществото те приема на нож всеки път поради това, и в крайна сметка си буквално между чука и наковалнята – едните са недоволни ако си излезеш от очертаната ниша, другите са недоволни точно поради тази очертана ниша. Но това не оправдава някои неща. А да си лош журналист не е неоправдателно, а може да се окаже фатално.

Днес беше издание трето на протеста на гражданите (задраскайте природозащитници, еколози и други такива думички от речника си, медии, моля ви – всички сме първо хора, после граждани, след това идва националния ни признак българи, а после се делим на професии, класи, определения по интереси и прочие) против реформационния процес в Закона за горите. Първите две издания минаха, смея да твърдя, като цяло доста спокойно с малки изключения и бяха протести, които обществото не бе виждало досега – с акцент върху липсата на агресия, любовта, спокойствието и коректното отстояване на граждански позиции. По причини, налагащи ми важен личен ангажимент, днес не можах да присъствам – макар че 3000+(може и повече, със сигурност – хиляди) други граждани все пак са изпълнили централните улици на София.

Когато не присъствам някъде, където съм искал да бъда, след това проверявам новинарския поток. Включвам отразяването на поне пет медии, като гледам да са що-годе различни по характер и политическа отсянка (ясно е, че партийни медии има и те са лесно откриваеми), за да добия по-богата представа. Ако имам и познати или приятели, присъствали там, също се допитвам до мнението им, за да си съставя по-пълноценна картина. В момента, в който попаднах на сайта на bTV поради едно по-остро мнение, видях, че са направили един материал от цели 6 минути. Сега идва въпросът – 6 минути, посветени на един протест, не са толкова много, даже са малко. Истината е, че не – не са малко, дори три минути, отделени за протест, и то без насилствени екстремни прояви, са достатъчно и всъщност много, защото ефирът се разграфява малко сложно.  Проблемът беше в едно нещо – минутите не бяха отделени за обективно отразяване, а голяма част от тях бяха посветени на това как камера на bTV била счупена, микробусът бил надраскан, а репортер го блъснали и той пострадал (разкази на безпристрастни очевидци сочат че да, той е бил блъснат, но това не е било кой знае колко сериозно). Всъщност, като се замислим, всички сме били блъскани по някое време от полицейски органи, аз самият изядох някой и друг щит вчера, макар че, отново подчертавам – и протестиращи, и жандармеристи тези дни се държаха крайно културни едни към други.

Въпросът е друг. Не може да се оплакваш толкова осезаемо, да повтаряш „ескалираща агресия”, когато такава реално няма и да държиш менторски-патетичен тон на хората, които те гледат, заради този инцидент. Като журналист, който е на място, на което е твърде вероятно да избухнат сблъсъци, малко или много ти е напълно ясно, че това може да се случи. Ако толкова те е страх от това, не отиваш там. Не оправдавам постъпката на дадения човек, макар че тя не е демонът, който вадят от торбата си от телевизията. Посочвам, че просто е смешно да отделяш толкова време и да хленчиш толкова много за това. Последният път, когато съм виждал работещ по тръбите водопроводчик, той не се оплакваше за това, че избухналата струя от тръбата му е намокрила гащеризона (примерно). Да си журналист е професия, а всяка професия носи със себе си своите заплахи. Ситуацията щеше да е коренно различна, ако този журналист бе в болница, бе пострадал наистина сериозно, или недай си Боже (чукам на дърво, не желая зло никому), му се бе случило нещо фатално. Когато отида някъде, където знам, че има опасност, аз взимам това предвид и ако продължа натам, си поемам последиците. Ако на хардкор концерт влезна в съркъл пита или в моша и си счупя ръката, това е мой проблем – знам, че има шанс това да се случи, но въпреки това съм се насочил натам.

Идеята на всичко това е – бъдете мъже (и жени), bTV, които не се превръщат в хленчещи деца. Нямате, повтарям, нямате право – в името на обективната журналистика да озаглавявате статии така и да дефинирате протестите като с налична „ескалираща агресия” заради един инцидент. За мен това е равносилно на подхода ad hominem в един спор – удряш по личността на някого, а не по темата на спора, защото или нямаш контрааргументи, или просто така си устроен и смяташ, че е по-правилно да атакуваш човека срещу теб, а не темата, която разисквате. Така и тук – атакувате и генерализирате тълпата заради един инцидент, а изтиквате назад темата, както и много други неща.

Гражданите – не еколозите, природозащитните, коминочистачите и сума ти други определения, не ви харесват като медия, и това ви е ясно. Смея да твърдя, че има защо, и смея да твърдя, че до някаква степен ви разбирам, вас, журналистите. Но няма да привлечете симпатии до момента, до който не избегнете от генерализиращия, анти-граждански стереотип на действие, който провеждате. Нещо повече – надявам се да не се случи това, но такива инциденти може и да зачестят при такова поведение. А това също е рискът на професията, прикачен неизменно към религията на дефицитна обективност, която дадена медия изповядва.