Статуквото живее, но не пречи да бъде разклатено

Поредна ситна капка в океан от онлайн недоволство.
Някой ще намеси темата за нефункционалността на практика на младото поколение, което пищи много в интернет, но реално не оправдава и на 1/10 крещенето си.
Не. Макар че окей, нека си го мисли това този някой (или тези някои).

Какво мисля аз:

Мисля, че днес за пореден път новите поколения на страната се почувстваха предадени. И това не е нищо ново, но е най-звучният шамар за мен и хората в моя диапазон (+/- две житейски години), тоест – за едно от тези нови поколения. Убеден съм, че същото важи и за останалите, защото последните няколко години са наистина грозна гледка.

Не мисля, че ситуацията е непоправимо тежка. Но е достатъчно неудобна и скандална.

Мисля, че и без това проблемното за сформиране правителство няма да издържи, независимо кой го сформира – а конфигурациите ще бъдат разигравани изключително хищно и жестоко в идните дни.

Не мисля, че това ще стане веднага, т.е. ще включва минимален толеранс от гражданска страна.

Мисля, че подобни случки ускоряват един процес, който е нужен на страната – изчистването на стари кадри за поставяне на колоните на нова система. Това сигурно ще отнеме поне въртенето на едно-две поколения, но подобни кризи радикализират прочистването, дават му тласък, отварят пролуки в статуквото. Вече сме започнали, макар че сме все още в началото на Loading лентата.

Не мисля, че трябва да се отчайваме и да си повтаряме „няма такава държава” / „прост народ – проста държава” и подобни автоагресии. Не виждам как помагат.

Мисля, че трябва да се образоваме и да заразяваме всички околни с нашата образованост. Да се борим гласът ни да бъде чут, да, но този глас да е обоснован и тежък, а не хаотично крещене и писукане.

Не мисля, че ще е лесно.

Но мисля, че успеем. С бавни, ситни капки, на онлайн и риъл лайф недоволство.

the_status_is_not_quo_by_wildemoon-d493c5n

Това е.

Advertisements

Децата на Февруари / Накъде

Единственият ми коментар за случващото се в последните два дни и за това, което усещам като идващо скоро е следния:

Децата на Февруари / Накъде
89 години след „Септември” на Милев

Народът се блъска
оскотял
освирепял
безумен гняв излял
звярът ражда човека
в клетка
от капки кръв и от метал
и както винаги – зимъска
макар да няма сняг сега
двеста хиляди Иисуса
с трънливи венци
положени на глава
юмруците си свиват
дракон с друг дракон
върло прераждат
и двеста площада
със зъби си изяждат.

Б О Г О В Е Т Е
Г И
Е
С Т Р А Х

Но кои са новите
такива?
На народ
полуумрял
пребит като псе
народ, който бе
ритан и заплюван
народ-дете
научен да робува
на който пранги
от смлян с тъга камък
отредиха за единствен дом
на народ в най-тежка драма
който бе сляп, ням
а най-сетне – хром.

Г Л А Д Н И
С К О Т О В Е
Н А
Б Е З У М Н О
В Р Е М Е

Народът се блъска
оскотял
освирепял
безумен гняв излял
без Богове
без бъдеще
двеста площада
сринати от тоя
що го е окрал
милиони
с блеснали очи
и разядени сърца
поглъщащи зимните лъчи
снели мръсносиви небеса.
Народът, който
някой Бог прокле
винаги да се пита
Н А К Ъ Д Е.

Ако слънчогледите
са падали в прах
то герберът
потъва
с яростен замах
но сега
накъде
накъде?

Петоноемврийски пост

Днес е денят на

Remember, remember,

the fifth of November,

The Gunpowder Treason and Plot” 

Сиреч, на маските на Anonymous, честването на възхода на гражданските позиции в условията на виртуалното пространство, на бума на хактивизма, и не на последно място – на кадърната лента V For Vendetta”. Може и на комикса, който най-сетне успях да докопам преди време, за да го прочета.

А може би най-точно е да се каже, че днешната дата за пореден път става символна за глобалното честване на една идея. Четири дни преди една друга много по-важна дата – 9 ноември, която чества края на една епоха.

Тази идея, изоставена в 24-часовите рамки на един ноемврийски ден, обаче ми се струва недостатъчна.

Може би ако всеки ден имаме по един анонимен пред обществото, но знаен за себе си борец за граждански права и деен индивид (всеки един от нас), няма да имаме нужда от такъв единичен празник.

Може би тогава наистина не хората ще се страхуват от правителствата си, а правителствата ще се страхуват от своите граждани.

Може би тогава ще честваме своите постижения, а не тези на V. Oще по-малко на Гай Фокс, който, всъщност, далеч не е впечатляваща историческа фигура.

Просто нахвърлям мисли.