Седмичен обзор на актуално-виртуалните теми в края на май

Понеже отдавна не съм се разписвал, ще взема да намина със седмичен преглед на темите в българското вирту-пространство.

1) Във връзка с Дните на абитуриентската култура®, десетки хиляди българи ще изразят възмущението си, споделяйки как бъдещето на нацията е загубено. Сред недоволните ще са и абитуриенти отпреди не повече от три-четири години, постигнали дзен статус и необятна мъдрост за това кратко време. Карбовски ще напише дежурна статия по въпроса, но няма да може да си я навре в задника. Екип от доброволци ще му помогне.

2) ЕВРОИЗБОРИ! Противно на желанията на множество, Бюрека и ДПС ще хванат представителен вот. Хиляди недоволни ще нафлудят социалните мрежи с гнева си, забравяйки, че голяма част от електората на въпросните няма достъп до интернет. Учените ще определят явлението като словесна мастурбация тип “социалка” и ще предложат комбинирана Туитър/Тъмблър акция следващия път.

3) Светът затаено ще следи развитието на драмата на крокодила Федя, смачкан от 120 килограмова руска секретарка. Общността е в шок както поради насилието спрямо двуметровото влечуго, така и поради факта, че съществува 120 килограмова секретарка в професия, известна със сексуалните си клишета.

4) Десетки хора ще се замислят, че е добре да минат към посолствата на Сърбия и Босна у нас и да оставят по нещо – дрехи, продукти, каквото им се откъсне от сърцето/състоянието. Те ще са пичове.

Ако освен всичко друго се чудите за крокодила, съвсем сериозен съм, ето източник.

За Сърбия и Босна съм още по-сериозен. Положението там е критично, десетки хиляди са изселени, има достатъчно много смъртни случаи. Помислете си по въпроса.

 

1

Advertisements

Родната земя на клета майка България

Днес НС осъмна със 171 гласа “за” и 39 “против” относно мораториума върху продажба на земя за чужденци. Една драма, която следя с половин око, и която предизвика нова истерия около развитието на нашата kleta majka balgariq, както биха казали воленовите гвардейчици. Това решение естествено е пълен ташак, защото най-малкото трябва приемане на ниво ЕС, тоест всяка една от останалите държави-членки на ЕС трябва да каже “ми окей, пичове, давайте смело”, а ЕК да си заклати доволно главата.

Все пак за спорта: въпросът е много пипкав, защото се заиграва ласкаво с патриотизма на маса хора (независимо дали искрен като чувство, или пък използван като политически инструмент за сгъстяване на електорат). Няколко пункта, разделени на две групи (вътрешна и външна):

Вътрешни:

1) Известна част от земите са закупени с концесии от родни юридически лица (вкарайте в купа и някои от любимите ни  мутренски групировки). Наистина ли се смята, че чуждестранните “нашественици” ще са по-зле (по презумпция)? Или нашенското кофти все пак си е по-добре от едно евентуално чуждестранно кофти?
А, и отдадените концесии са с определени годишни “мандати” – по 10, по 15, по 20, може дори и повече години. Кой ще изкупи земите ни за 2-3 дни тогава? Гласът на популизма често е истеричен вик с обещания за краткосрочен апокалипсис.

2) Всеки път, когато пътувам от София до Варна или Бургас, т.е. прекосявам достатъчна територия от страната, забелязвам нещо много интересно. Нарича се празни необработвани площи, които са в окаяно състояние. Истината е, че ние сме адски адекватно място за развитие на селско стопанство, но поради една или друга причина това не се случва. И огромни територии пустеят.
Казус: Слагаме мораториум върху чуждестранно закупуване на земята. Това се отразява на тези територии като:
А) Никой не го бръсне за слива за тези площи както последните 20 години примерно
или
Б) Някой с достатъчно капитал и желание за инвестиции (част от които да остави в родната икономика) го бръсне ситуацията и иска да купи земя. Обаче е от чужбина и банхамъра на Волен и ко. му чупи главата, защото така.
Пояснение: Най-добре за България е компанията, която ще обработва дадена земя, да го прави възможно най-еко и законосъобразно, вливайки възможно най-сериозен капитал у нас. Няма никаква гаранция дали това ще бъде българска или чуждестранна компания, така че всякакво ограничаване на пазара е преждевременна депутатска еякулация като днешната.

1

Гарантирано: Нито един чуждестранен комбайн не оскверни пшеницата на България за времето на написване на поста

Външни:

1) Недоволни сме от бариерите, които са наложени на българи и румънци в трудовия пазар на страни от ЕС (най-вече проблемът ни с Великобритания и Холандия), но сме готови да сложим такива в нашия си случай? Временните ограничения в редица страни от ЕС ще паднат до края на тази година и дори навъсените албионски консерви ще либерализират пазара си (а покрай него, надявам се – и мозъчните си функции). Ние като какви точно ще се изживяваме – самоцелните протекционисти век и нещо след като е минало времето на тази система?

2) И нещо, което важи и по-глобално и за външната ни политика. При продажба на земя има купувач и продавач. Купувачът няма как да е виновен, ако сключи изгодна сделка, защото тя трябва да е преминала през одобрението на продавача. Същото важи и за дипломацията – има национални (български) интереси и те или се бранят, или не се отстояват правилно и отстъпват пред чужди (руски, американски, тайвански, бангладешки). И в двата случая е абсолютно безумие да обвиняваш само едната страна за явление, което е в явен твой ущърб.

Доколкото си спомням по закон всяко юридическо лице, което е регистрирано у нас, по принцип може да си закупува земя. Без значение дали собствениците му са сирийци, таджикистанци, канадци или бразилци. Със сигурност има и сто други особености около цялата тази истерия от юридическа гледна точка, с които далеч не съм запознат.
Просто не разбирам това ли е истинският проблем, който стои пред България и нейните граждани. Или, ако наистина е проблем, това ли е най-адекватната реакция спрямо него?