Харлем шейкът, нужен на образованието ни

Открай време си казвам мантрата – педагозите и лекарите за мен са най-ританите хора у нас. Със слепота относно факта, че двете „касти“ осигуряват образованието и здравето на обществото ни.

Преди време всичко живо се разгневи за учителката, отишла пияна на работа и изтанцувала един хубав Gangnam Style на учениците. Медиите направо застреляха от упор с думи Илияна Иванова от 130-то СОУ, а когато погребаха медийния ѝ облик под отрова, обърнаха палачинката. Общонародната подкрепа към Иванова, след като стана ясно за мизерните условия, в които живее, не знам как ще помогне за шока, който едни гладни за къс популизъм и „екзотика“ хрътки причиниха.

Пиша отново по повод случка, свързана с поп феномен, който взриви интернет (и не само). Ако не знаете какво е Harlem Shake, най-вероятно сте проспали интернет културата за последния месец. Приблизително 30-секундните клипове със семпъл от парчето на Baauer заляха виртуалното пространство. Правиха ги военни, ученици от различни гимназии и университети, научни работници, IT служители, суперзвезди, отбори от НБА, футболни клубове и въобще кой ли не.

Същото направи и учителят Христо Данев от гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, организирайки учениците си в подобно мероприятие. За награда ръководството реши да му даде два варианта – 1) сам да напусне, или 2) да бъде уволнен дисциплинарно.

Казус: правомерно ли е уволнението на Данев?
Становище на тоталитарния, единствен лидер на република abadapple.wordpress.com – НЕ.

О, по дяволите! Постоянно се обсъжда нуждата да се поправи скъсаната връзка ученици <-> педагози, която е един от проблемите в образованието у нас. Защото проблемите могат както да бъдат финансови, така и от чисто човешки характер. Справянето с едното е общо-взето на равна нога с разрешаването на другото.

Гледайки и основни училища, и гимназии, и университети, освен с липсата на финанси, се сблъскваме и с друг феномен: буквалната пропаст между по-старите педагози и тяхната методика, и вижданията и вълнуванията на подрастващите.

Проблемът е огромен и аз също се сблъсквам достатъчно често с него във висшето учебно заведение, което посещавам. Докато обаче аз и връстниците ми вече сме в друга категория, подрастващите и особено гимназистите имат ОГРОМНА нужда от педагог, който не само да търпи културата им, но и на моменти да я зачита и дори – споделя. Естествено, придържайки се към морала и законите.

1

Ето така си представям директорката на пловдивската гимназия

Случаят с Harlem Shake е перфектен пример за типа педагози, които са ни нужни и за доброволен, приятелски акт на зачитане. Резултат при подобни действия: спускането на мост между поколенията 1) издига авторитета на учителя/учителката пред учениците, 2) логично поради това ги кара по-лесно да усвояват знанията и да го слушат и 3) просто подобрява работния процес в една институция, която много хора откровено смятат за убийствено сухарска.

Мисля, че започната подписка за връщането на Данев е твърде показателна за това. И забележете – тази подписка не е дело на учениците, а в нея активна роля взимат и техните родители и колеги-педагози на „харлем-шейкъра“, както някои определят вече учителя.

Крайни думи: обърнете внимание, че говоря за величаене от моя страна при изпълнение на главната учителска функция – да се преподава успешно материала и да се предоставя на подрастващите нужните знания с нужното качество. Обаче, ако се замислите, двете неща са свързани. За да научиш някого на нещо, трябва да събудиш интерес в него. А за да събудиш интерес – да приковеш вниманието му. Или най-просто казано – да общуваш с него по подходящ начин. Бил той с елементи на Harlem Shake или не.

Advertisements

Фостата или не-фостата, това ли е въпросът?

Каквото почна преди седмица, вече закова над 25 хиляди фена (и още нагоре) във Facebook. Говорим си за страницата не на кой друг, а на „госпот бок” Спиндермаан, която даже бе отразена от dnes.bg в тази окастрена и недоклатена статия (ако трябва да съм честен, приличаща на преразказ на второкласник по непозната за него тема – това статията).

‘що стаа, е въпроса?

Някакви скромни маси се възмутиха от съществуването на мийма – като тая симпатична мацка, която реши да даде публична лекция по правоговор, правопис, морал, етика, национално самосъзнание и какво ли още не. С бонус: кучето си, което май наистина му беше през кура за това дали Спиндера ще му пусне паиджина или ще го остави на Беном.

В тиквенишкия блог пък пичът прави едно лежерно интервю с анонимния човечец, който има достатъчно време и идеи, гравитиращи най-вече около сферата на паиджината, фостата, фаноса, фпотката и прочие и прочие.

Поредният кибер-дебат за нещо толкова незначително, с опоненти и пропоненти на един мийм, което така или иначе по някое време ще се изтърка и изчезне. Вече наложил се в народния фолклор и интернет сленг, естествено.

Пичове, не разбирам. В смисъл, явно е, че страницата е идиотска, ама все пак е пренасяне на Dolan/Gooby/Spoderman (логично, дъ) и КАКВО точно очаквате от нещо, разпространено от ядрото/същината/величието/дупката на интернета 4Chan?

1

Постът, от който тръгва viral-a на Dolan, който ще се разчлени на всякакви други герои с насилена неграмотност и олигофренични проявления

Идеята ми е простичка: не всеки може, или пък е длъжен, да се забавлява с хай-енд комедии или интелектуални пощипвания по сбръчканите мозъчни гънки. Сори, ама не сме Х на брой редици лейдита и джентълмени, и всеки има правото на своя просташки, кенефен хумор, бил той в или извън Facebook. (Най-яко всъщност е човек да може да се забавлява по най-различни начини, но това нямаше много нужда да го казвам, нали?_

Като хората се забавляват, не виждам проблем. И те не виждат. Само някакви странични пичове мърморят, че това подбивало културата, подривало устоите на моралните и национални ценности (?!), и всякакви (ката)клизмични нюанси. Пълна малоумщина, която изкарва, че ако Вазов вземе да възкръсне и да живее в наше време, вместо „Под Игото” и сатирата на „Чичовци” ще посвети 500 тежки страници на това как Спиндермаан ръководи упадъка на идеалите и срива бъдещето на българския народ.

1

Миймът може да бъде и социално ангажиран

Ключовата дума е „чил”. Извинявам се, че е чуждица, но това е положението – чил. Днес си минавах покрай Попа, три момиченца ме подминаха, и едното изкряска с писклив петнайсет-шестнайсет годишен глас „паиджина за тебе ве”, на съседното си. Почти очаквах някакъв пич или пичка с банхамър да падне отнякъде и да му каже да говори правилно и да не предава българската култура.

Аз пък се ухилих, защото интернет културата рядко има каквото и да е общо с националната такава. И едва ли ѝ влияе особено много. Но най-вече – защото всеки има правото да се забавлява с каквото си иска, и  както си иска. Не някой друг да му мърмори на главата.

Ако една интернет страница ни е обществения проблем, не знам какво точно да кажа. А пък покрай идиотията, току виж, Спиндермаан помогнал и на някоя друга кауза като тази на Игор, която сподели в групата.