Новите българи са тамън като старата журналистика

Българското общество отново ахва и изпада в епилептични пристъпи пред сменящите се цветове на гняв, разочарование, възмущение, срам и какво ли не друго. Причината: нов „скандален” репортаж на Карбовски, показващ колко всъщност зле са подрастващите на нацията (разбирай в диапазона 8 – 16 години). Карбовски е добре известен с провокиращите си, хапливи и иронични предавания и се е наложил като еталон в популистката сфера.

Изумителното за мен е как предлага един и същи продукт на цикличен принцип и обществеността винаги се шокира неподправено и яхва метлата. Ако сме по-меки, за децата в репортажа „Новите българи – шок и ужас!” ще отбележим най-различни изявления като „срам за Апостола”, „срам ме е от това, че съм българин”, „някой трябва да ги пребие”, а ако се обърнем към по-хубавите определения ще стигнем и до „курви”, „курварчета”, „малоумници”, „мърши” и прочие.

Хайде сега малко по-сериозно.

1

Посрещаме ето така стереотипизацията

Защо пък новите българи да са като старата журналистика? Ами, лесно е. Новите българи до немалка степен са продукт на медиите и техните похвати, стари, овехтяли, но за жалост – още работещи с пълна сила.

Най-любимият ми от тях е едностранното представяне в негативна светлина – изключително добре демонстрирано за пореден път. Ще се направи предаване за подрастващи, псуващи, въртящи телцата си на чалга, казващи „За пореден път ме питате кой е тоя тъпак Левски!”, показващи средни пръсти и разголващи се по сутиени. Това, което няма да се направи е презентиране на успели български деца и/или младежи – каквито има по-малко от обекта на текущото предаване на Карбовски, да, но пък на които трябва да се обръща повече внимание.
Създава се впечатлението за младежта като една хомогенна маса от провали; от едни нагли, безкултурни, невъзпитани и безперспективни момичета и момчета.
Това не е гадно само защото е необективно и демонизира; гадно е, защото създава модел за подражание. Нещо подобно имах предвид и при медийното раздухване на самоубийството на Пламен Горанов, което доведе до вълна от подобни акции от страна на други хора.

 Домино-ефектът важи и тук. Когато постоянно те разглеждат като негоден продукт – а продукт е буквално отношението на медиите към младите, то ти в крайна сметка започваш да се възприемаш сам като такъв и в крайна сметка е твърде вероятно да станеш такъв. Конформизмът и пригодяването към чужди концепции са изключително силно застъпени именно в тази крехка възраст. Според мен няма нужда да уточнявам по-задълбочено колко силен излъчвател на концепции и стереотипи е медийната среда по всичките ѝ потоци – печат, телевизия, интернет.

Скромното ми мнение е, че освен всичко друго, определен брой от участвалите в клипа деца просто се правят на интересни. Да те дават по телевизията е нещо впечатляващо, когато си на 10-14 години, нещо, с което да изпъкнеш пред тези на твоята възраст (наред с идеята, че ще впечатлиш всички, включително и възрастните, които гледат предаването). За да постигнеш това изпъкване си готов да изкривиш нещата както си искаш и да стигнеш до крайности – особено когато си по-малък и трудно поставяш граници. Изгледайте клипа (отново, ако вече сте го), и кажете – не ви ли се струва, че някои от тези деца преиграват изключително много?

Има доста неща, които са, както казах – кофти, в поредния репортаж с поредното принизяване и поредният маяк за популизъм и всепомитащо омерзение и негодувание. Най-малкото че правиш разрез и осъждане на една група от хора, която няма как да се защити и да отговори на твоите обвинения (каквито репортажът несъмнено прави). Това, което ми идва наум като паралел, е да пориш с нож хартиена кукла и да очакваш, че тя по някакъв начин ще се отбрани. Или че слагаш медиите сред списъка с обвинени за положението на българските деца, след като си поредният медиен плесник спрямо същите тях.
Но наличието на такива провокиращи емисии не е най-проблемната брънка от тази верига. Най-лошото е, че всеки път сме готови да се нахвърлим върху децата си и да им сложим щампа – не, дори не щампа, а дамга с горчиви определения и безмилостна стереотипизация. Децата ни са некадърни, децата ни нямат шанс за развитие, децата ни не искат развитие, те нямат култура, нямат възпитание, нямат знание, те са полузамразеният продукт на едно пост-преходно общество и на родителско безхаберие, както и на собствен свой избор надолу…

Стига. Я се вземете малко в ръце.

Що се отнася до предаването, ако желаете – може да се види тук.

Advertisements

Вестник “Труд”, Карбовски, за тийновете и за добруването на нацията

Има моменти, в които си напомням защо обожавам не само световния, а твърде често – само и единствено българския печат. Сега ще обясня.

Култова статия*, която бих нарекъл и култистка даже – защото авторът ѝ Владислав Апостолов звучи като фанатичен проповедник на някоя секта, във вестник “Труд”. Култово обвинителна, съсичаща крехките мозъци на “днешния тийнейджър” и неговата “отвратителна тийнкултура” — апропо, тях (мозъците) всъщност ги нямало. Все едно гледам как не Давид бие Голиат, а Голиат в лицето на Апостолов шие великански, високопарни шамари на тези плужеци под 20 години.

Честна история, казвам си. Вярата, че ще промениш нещо – защото Апостолов засяга някои деликатни проблеми на съвремието, не с премерени приказки и визия за въпросната промяна. Ами с тупаници, караници, и внушаване как тъпите тийнове всъщност са толкова отвратително тъпи, че дори тъпите им мозъци не могат да осъзнаят това.

Изводът ми е, че ако апостоловците предприемаха подобни мерки спрямо децата в реалността, щяхме да сме нацията с най-много насинени очи на гражданин под 20 години.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Този тийн може да изглежда невинен, но всъщност е главната причина, поради която светът ще свърши (макар и явно не през 2012)

Номер две е Карбовски с неговото възклицание “Белите не могат да раждат!”**, описващо бавната смърт на нацията и включващо също толкова много от обичното определение “тъп”. Ето, цитирам извадка:

“Щеше да е прекрасно, ако се раждахме по много и все по-тъпи. А ние умираме по много и – все по-тъпи.”

Гениално. Включва се и кълченето на кълки, щракането на пръсти, цяло пророчество за всеобща гибел – физическа, защото раждаме по-малко, и културна, защото сме тъпи. Което ми е малко забавно, защото, доколкото си спомням, Карбовски умело лавираше и работеше заедно с Николета Лозанова. A тя, признайте, е епитом на контракултурата, бунтарството, и интелектуалната брилянтност.

Господин Карбовски, правете повече деца, и по-малко медийни изяви на този етап.

Изводът ми от тези две неща е, че прозренията на Карбовски може би са добри. Ако не раждаме деца, по логиката и негова, и Апостолова, няма да раждаме тъпанари. Няма да подрастват безмозъчни консуматори, които да гледат само Хана Монтана и Джъстин Бийбър (че какво друго да прави това безхаберно поколение?), няма кашестите им мозъци да се валят из ежедневието, защото само това могат. Идилия – по-добре е нероден гений в очите на тези два последни медийни бастиона на интелекта, отколкото роден олигофрен. Баста!

Жалко, че явно само аз познавам отвратително много кадърни подрастващи. Че само аз съм видял за 15-годишното момче от САЩ, което използва Гугъл за да се бори против рака. Медалистите ни по астрономия от олимпиадата в Корея. Десетки, стотици дори примери за това как младите използват обърканата каша на технологиите и се трудят, и постигат неща, и коват бъдещето си.

Напук на догматичните мрънкания на хартиените медийни философи.

* http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1706312

** http://offnews.bg/index.php/143929/belite-ne-mogat-da-razhdat