Борис Немцов е мъртъв – както и родния политически диалог

Борис Немцов почина, но далеч не по своя собствена воля, а подпомогнат от няколко услужливи куршума. Локацията е безапеллационна. Приблизителен нейн еквивалент е аз да се размятам по патка пред Президентството и хем нито една кука да не ми шибне един зад врата и да ме пречука, хем Роската да ми ръкопляска от някой висок прозорец.

Принципно трябва да си а) дебил или б) хитро копеле, за да очистиш някого по такъв начин, на такава локация и по това време.

Поредната политическа кутия на Пандора ни прави свидетели на диалог, обсъждащ дали е а) или б), и кой по-точно е извършителят, към който да прикачим първите две букви на азбуката. Прясното мляко, нищо неподозирайки врящо на котлона ми, би могло да се пресече от кинетичната енергия, генерирана от бясно удрящите по клавиатурите пръсти на политически агитирани индивиди. Нивата на фанатичен circle jerk надвишават обичайните.

За пореден път се води политически диалог.

Политически украсеният диалог у нас е изключително явление. Най-адекватният паралел, за който бих се сетил, е в момента да се хвана и да отида до магазин за играчки, за да си купя тамагочи. Да, сигурно ще ми е забавно, но ще съм закъснял с едно 16-17 години. Така е и с родния политикодиалог, който все още живее в зората на демокрацията и се придържа към биполярния политически модел.

В смисъл, след като различните крила се окичват с интелектуалния мнения като това или това, предполагам си представяте какво се случва по по-долните етажи на диалогичността.

Но нека завием към самата тема: кой и защо уби Немцов. Бившият съветник на мосю Виктор Юшченко и доктор по физика и математика (наред с политическата си и бизнес кариера), едва ли е предполагал как смъртта му ще се превърне в мократа мечта на конспиратори по цял свят.

Естествено, начело са ЦРУ, стелт-агенти и всякакви други елементи със Западен привкус. Един добър изперкал пример на това крило е разпенявилия се Моти Нисани в някаква полит-чикия от Pravda.ru. Вътрешноруски медии пък плямпат за ядосани жени, джихадисти и всякакви други екзотични персонажи.

cia

Начинът на мислене на конспиративната флотилия.

Що се касае до не-конспираторите, съвсем логично най-адекватният таргет за тях е не друг освен Вова. Не задължително собственоръчно, естествено, а през някой институционален/военен обръч, който да го покрие подобаващо.

Сега, Путин, със сигурност донякъде провокиран от ръстовия си дефицит, е доста добре познат с авторитарната си докачливост (справка: Анна Политковская). Вова е строго диктаторче, което обича да напомня на опозицията, че докато житейската му чаша с водка не приключи, ‘дисидентите’ в Россия е хубаво да са по-ниски от тревата.

Случаят с Немцов обаче като че ли рискува прекалено много и е прекалено явен, дори за вкуса на Путин. Въпреки медийните фанфари, Немцов не беше чак толкова голям трън в очите на Вович. Да, изтъкна, че милиарди долари са източени от Путин и близкия до него олигархичен кръг покрай Олимпийските игри в Сочи (родния град на Немцов, бтв), но това не е нищо ново. Всеки с повече частици мозък в главата си от средностатистически мопс знае, че достатъчен процент от събитието Сочи си беше пране на кинтаж и създаването на поредния пост-олимпийски призрачен град.

Дори доклада, по който е работил – доклад, който по думите му, ще докаже, че руски военни са пукали по украински граждани наред с изчатканите про-руски бунтовници в източните територии на Украйна, не е достатъчна причина.

В смисъл, добра причина е Путин да иска този човек мъртъв. Но не е достатъчна причина да надупчиш свой опонент два дни преди организирано от него масово събитие (утрешния опозиционен марш, който май в крайна сметка ще се трансформира във възпоменателно шествие). Путин може да го играе на луд, но в действията му има известна математическа и политическа прецизност. Все едно да изпуца един доста по-влиятелен негов опозицонер – Алексей Навални, и то пред камера на CNN.

political-pictures-bush-putin-george-punkd

Вова е доста добър в blend in-ването

Нещата не бачкат така. Или поне аз така смятам, де, което оставя пролука за правото ми да съм в грешка.

Във всички случаи ситуацията е изключително интересна и в комбинация с дискусиите около събитията в Украйна ще развие рекордни нива политически фанатизъм у нас. От тук усещам как русофили и русофоби още по-яростно забелват капс лока и проверяват USB кабелите на клавиатурата си.

Междувременно, тази седмица се случи и друго нещо, което поне мен ме притеснява доста повече. Ненормалните пекинези от ISIS (грозни, космати, смачкани и чалнати) направиха поредна успешна ПР акция и този път изпочупиха безценни реликви и антики в Мосул. Мисля, че сами се сещате колко е дебилно това и каква трагедия е фактически, докато ислямистките денсинг старове подготвят следващия си фуутидж.

По своему, ISIS могат да бъдат бутилиращ агент за изострените дискусии у нас. Защото, нека сме честни – дори да разселим техни членове на главните площади на световните столици и да ги разстреляме публично, всички ще се съгласим: това просто не са хора.

А Немцов нека почива в мир и дано в публичната среда изгравитира най-близката до реалността версия за убийството му. Макар че може би ще мине някоя и друга година дотогава.

Advertisements

Шведска тройка: Емигранти – недоволство – държава

Малко по-малко от две години, след като Сива Британия избухна в бунтове с водещ емигрантски елемент, нещо подобно се случва и в Швеция. От близо седмица насам столицата на скандинавската държава – Стокхолм, се оказа в пламъци, издигнати от гнева на недоволни младежи. Наблюдателите отбелязват, че това е най-сериозната ескалация на гражданско неподчинение в страната от години.
Първопричината е убийството на 69-годишен мъж, който е застрелян от полицията поради размахване на мачете на публично място. Мъжът е бил с португалски произход и поради факта, че е емигрант, реакцията на емигрантската общност в града е критично рязка. Подпалките на огнището в стокхолмския квартал Хъсби – където 80% от близо 11-12 хиляди жители са първо и второ поколение емигранти, бързо прерастват в нещо много по-голямо и буйно.

Един бърз поглед над ситуацията дава яснота върху две неща:
1) Спектърът на конфликта е много по-малък от английските и френските протести от емигрантски тип в последните години. Същевременно обаче Швеция е известна със спокойните си, пасторални обществени отношения и подобна ситуация е грозен хематом върху скандинавското ѝ тяло.
2) Причините за този конфликт обаче са от абсолютно същото естество като предишните – емигрантите и тяхната периферна функция в чужди за тях общества, ниската им образованост, бедността, по-стеснения спектър на перспективи пред тях, алиенацията от кореняците граждани. Нужно е тук да се отбележи и че Швеция е първенец сред скандинавските страни със своите цели 15% население от чужд произход. Конфликтът в Сирия пък води до ударно увеличение на потока на бежанци в страната – заедно с миграцията на хора от Афганистан, Сомалия и Ирак.

ss

Подобни гледки са закономерност за последните дни, след като десетки коли осъмнаха запалени от недоволната тълпа

На базисно ниво, понеже така или иначе не съм експерт, а любител-наблюдател, можем да направим два възможни разреза на ситуацията:

1) По-либерален/ляв – Емигрантите са в меко казано шах-и-мат позиция. Наблюдава се силна социална и икономическа дискриминация спрямо тях – по-ниски заплати, почти нулева ликвидност на изкачването по йерархичната система на професии и длъжности, стриктно законодателство спрямо емиграцията, безперспективност. Използвани за черноработници, втора ръка хора, и посрещнати ако не с враждебност, то поне с хлад, младите поколения емигранти съвсем естествено ще имат чувство за реваншизъм в себе си. Нужна е само една подобна искра и огънят им съвсем закономерно ще се разгори.
Според правителствените статистики 1/3 от младежите между 16 и 29 години в най-бедните квартали на шведските големи градове нито работят, нито са в академичните институции на страната. Към това се прибавят и статистиките от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), посочващи, че бездната между бедни и богати в Швеция отбелязва най-голям ръст от всички взети в анализа по-големи държави.
Мултикултурализмът така, както е проведен като експеримент в Западна Европа (a вече явно и в Севера), е един невъзможен сценарий с множество пролуки.

2) По-консервативен/десен – Емигрантите до немалка степен са виновни за положението си, макар че има определени фактори в техен ущърб. Същевременно обаче Швеция е изключително социална държава и отпуска помощи за нуждаещите се (сред тях – и за емигрантите), захранени от кесията на нормалния шведски гражданин-данъкоплатец. Голяма част от чужденците не желаят дори да научат шведския език, така увеличавайки шансовете си за по-квалифицирана работа. Същото важи и за вливането в учебната система на страната.
До немалка степен етническите елементи разчитат на държавните субсидии и мързелуват, вместо да повишат качеството и компетенциите си като работна ръка. Швеция е изключително либерална спрямо емигрантите – отпуска им уроци по език, жилища, на бежанците е позволено да живеят със свои близки, ако имат такива на територията на страната. Държавата всячески създава стимулиращи условия за емигрантите, от които те явно не се възползват.

Наред с това се наблюдава капсулиране на районите, в които пребивават емигранти. Те сформират своя собствена „държава в държавата” и реагират непоколебимо агресивно спрямо шведски органи на реда или държавни опити да се промени статуквото, което те са си изградили. Това вреди на държавната цялост и е напълно недопустимо за функционирането на едно общество, където мнозинството трябва да определя правилата, а не малцинството да прави опити да подкопава държавната сигурност и стабилност.
Всичко това сочи, че не се наблюдава външно сегрегиране и капсулиране на емигрантите, а те с действията си сами се стереотипизират и отхвърлят от шведското общество. Мултикултурализмът – той е обречен на провал.

ss2

Независимо как гледаме върху нещата, едно е ясно – мулти-културният модел в Европа в последните години дава сериозни признаци за издъхване. Конфликтите се интензифицират и сходен сценарий се наблюдава в различни ключови европейски страни с различни емиграционни общности. На фона на всичко това много пасващо се открояват думите на Ристо Каханто, зетът на застреляния португалски емигрант:
„Искам да кажа на всички тези гневни хора, които палят коли, че подобна реакция е недопустима и напълно грешна”.

А палежи има, и то все на места, които са грешна цел. Училища, библиотеки, и най-лесното – коли. Собственост ако не на държавата, то на средностатистически граждани, които няма смисъл да бъдат подведени под отговорност посредством улична вендета.

Огнищата в европейските градове, поне за момента, не водят обаче до сериозно замисляне по високите етажи на политиката за сметка на уличните ексцесии. Кое, как и защо не е наред, и оттук – как може да се префасонира то, за да има ако не напълно функциониращ, то поне лишен от повечето от явните текущи пробойни модел на мултикултурализма. Отсъствието на адекватен диалог и преструктуриране пък ни оставя в очакване на нов конфликт от подобен тип.

Полезни линкове за заинтересованите:
Страхотният “La Haine” с Венсан Касел.
Обстойно проследяване на събитията с няколко гледни точки в Telegraph.
Интервю в RussiaToday с член на анти-емигрантската партия “Шведски демократи”
Включване на BBC по въпроса.
И малко Guardian и New York Times.

Петъчен лежерен пост: Японци, китайци, Gangnam Style и тероризъм

Тези дни с кеф чета (и пиша), второто малко по-бавно, естествено, за две неща.

Едното са терористични организации из целия свят, които обаче са различни от раздухваните “Ал Кайда”, “Хизбула” и прочие сунитски/шиитски/фундаменталистки групировки. Те са най-честата медийна облицовка на стената между Изтока и Запада и огромната културна пропаст между нас и тях. В световен мащаб има учудващо много групировки, обагрени както в леви политически изповедания, така и в десни, или пък в странни смесици от тях. Има религиозни, социални, политически, културни, дори и субкултурни. Материята наистина е интересна, макар и поизтощаваща. За конспективно заинтересуваните – освен традиционната IRA, погледнете и малко за ETA, FARC, “Сияйната пътека”, ELN, ALF (които подкрепям и не възприемам като терористи)…

Другото е Китайско-Японския конфликт (с подгласник във второстепенната роля Тайван) относно островите Дяою (китайски) или Сенкаку (японски). Дяою/Сенкаку са островна верига с предполагаеми богати залежи на газ и това ги прави толкова ценни и желани. Азиатските ерудирани, колективистични и нахъсани общества пък са едни от най-успешните spearheader-и на подобен тип конфликти, затова следенето на сблъсъка им е като висш пилотаж холивудски екшън. От палеж на Тойоти и Хонди в Китай, до спиране на любимия ми автор Мураками по щандовете пак там, през горенето на китайски флагове в Япония и огледално – на японски в Китай и Тайван, нещата са наистина драматични. И това

Ако ви се следи какво съм написал засега по тема 1 – тук.
Тема две се надявам да бъде разискана в най-скоро време, особено като вкарах в интрото към нея и небезизвестния (и също критикуващ Запада, между другото), PSY с неговия хит Gangnam Style.

А за моя жалост работната седмица не свършва днес, ами продължава и утре. Е, можеше и да е по-зле. Поне имаме неделя.

bTV: “Нищо общо” с адекватното омекотяване на конфликта

След инцидента с оператора на bTV (писано тук), бе съвсем очаквано, че от телевизията ще посветят извън-новинарско време, за да се занимаят с този казус. Това си пролича още от тона, изпълнен с патос, и обидата, която от медията демонстрираха спрямо протестиращите, а защо не и все още неошлайфаното гражданско общество у нас. Отговорът, естествено, не се забави прекалено много, и в предаването “Нищо общо” с водещ Диана Найденова темата бе “Екопротестите и сблъсъците“. Дешифрирано на нормален език и с оглед на съдържанието на това предаване, аз го преформулирам на “Направихме това предаване, за да ни се извините и за да ви покажем какви хулигани и безочливи свине сте“.

С гала-откриването, въвеждащо темата за “наранения, жестоко нападнат колега-оператор от bTV“, започва една абсолютна фиеста не на диалогизъм, а на директно, открито вменяване на вина и изискване на гостуващия да се извини. Естествено, човекът няма как да се извини, защото първо не е бутнал самият той оператора, второ, не може да поеме вината за всеки присъстващ човек там и трето – кой би се извинил след такова налагане на волята и императивно, заставящо поведение от страна на водещата? За да искаш нормално отношение към теб (индиректно към оператора в случая), ти, на първо място, трябва да се отнасяш така. А поведението на водещата Найденова е толкова далеч от коректното поведение на домакин, колкото далеч е “жестокото нараняване” на оператора, доколкото виждам от снимката една 6х6 сантиметра рана от охлузване. За еманация на това поведение смятам изявлението ѝ, постановляващо:

Знаете ли, аз съм домакинът тук, аз съм домакинът тук, ъъ, и аз ще подавам началото и края на всеки въпрос“.

Хващам една друга фраза.

А вие отидохте и пребихте един човек, който беше на работа…

Става малко като литературно-интерпретативно съчинение. “Вие” е образът и на госта, и на всички присъстващи явно, което отново е елемент на вменяване на вина на всички присъствали. Съжалявам, не съм удрял оператор на bTV. Съжалявам, но и участващият – който, между другото, е човекът с най-здрави нерви, който съм срещал поради коректното си държание през цялото предаване, та, същият участник и гостуващ също не го е направил. Това е акт на един човек, който се представя хегемониално едностранно от bTV, отричайки въобще по-обстойно разглеждане на ситуацията, при което това е възникнало и хиперболизирайки щетите. Един човек не може да води към общото и да изгражда общ образ на толкова различни по възраст, професия, виждания, идеи и дори бит хора, които са се събрали из софийските улици. Един образ може да води към общото в условията на екип (какъвто е този на bTV, затова и обръщението “колега”, което водещата често споменава), и дори тогава това е условно.

Отново ще наблегна – не оправдавам постъпката, но хиперболизацията е нещо, което е изключително вредно, особено в такъв спорен казус. Ще довърша съчинението си по това изречение с пояснението “беше на работа”, като отново препратя към миналия ми текст и отново посоча – всяка работа носи свой риск със себе си, който трябва да бъде винаги осъзнат от практикуващия я.

При момента, в който се споменава отказа на граждани да бъдат интервюирани от екип на bTV – което, между другото, е тяхно пълно право, защото никой не е длъжен да бъде интервюиран, водещата казва:

Ако гражданин излезе да протестира, за да изрази позицията си по отношение на природата на България и той твърди, че няма гражданска позиция, която да заяви пред телевизия с два милиона аудитория (бел. пишещия – хубава рекламна пауза!), този човек е отишъл да бие други хора и да пие бира там!

Тук някъде логиката на Вселената се приплъзна и се стовари надолу, надолу във велика черна дупка. Излиза, че ако откажа да коментирам даден казус пред bTV се превръщам в хулиган, алкохолик и човек, който всъщност е излезнал навън, по улиците на София, просто за да пребия някого. Всичко това – поради отказ от изява пред камерите, и то не на коя да е друга телевизия, ами на акумулиралата двумилионна аудитория bTV.

Вижте, ще спра. Само три изречения генерираха толкова текст от моя страна, представете си какво би станало при повече цитати. Изгледах цялото предаване и съм потресен. Готов съм от мека и обективна позиция, представена в миналия пост, да премина към директно агресивна и субективна такава след това, което видях. Все пак ще се омекотя и ще кажа, че цялата тази “дискусия” беше един монолог на пародията и пряк израз на дъното, ама наистина дъното на журналистиката такава, каквато може да бъде. Преди посочих, че не желая зло никому и се надявам да не се окажа прав като посоча, че такива инциденти може и да зачестят при едностранно и вменяващо вина поведение на bTV. Това предаване, както и последващи такива, ако бъдат налични, неимоверно много увеличават шанса това да стане.

Защото когато имаш една аудитория, която вече е агресивна към теб, и решиш да я уеднаквиш и етикетизираш като идиоти, хулигани и олигофрени, без да дадеш правото на нормално протичаща  ответна реакция (където се и провали предаването, и то много, много силно), ти умножаваш това по десетцифрено число.

Нещата за bTV не изглеждат добре и от медията – незнайно целенасочено или просто непознавайки елементарни психологически закономерности и социални явления, активно действат в по-силното задълбочаване на проблема. А тогава вече, уви, може да стане и наистина страшно.

Ако все пак вярвате, че преувеличавам и аз самият хиперболизирам – намерете си предаването, или, всъщност – ето линк, и преценете сами за себе си.