Фейсбук и потребителите: анкета

В последните дни се зачетох тук-таме за комуникацията в рамките на социалните мрежи и какво точно влияние има тя върху човек – най-вече при сравняване с други потребители. Някои от нещата ме изненадаха доста, други – не толкова. Във всички случаи става ясно, че в рамките на Facebook най-вече се наблюдават сериозни явления, които оправдават интереса на социалните анализатори към платформата.
Сега, по същество, накратко. Направих една анкета от 13 въпроса на тази тема (без да я базирам на прочетеното от мен), които ми се сториха интересни. Участваха общо 64 човека, 32 мъже и 32 жени. По-голямата част от тях са мои приятели във Фейсбук, 12-15 човека са непознати за мен. Това е първата ми анкета и не претендирам нито за мащабна представителна извадка, нито за професионализъм. По-скоро си говорим за експеримент, породен от любопитство.

И изводите са…

Отново се случи това, че някои неща ме изненадаха изключително много и опровергаха очакванията ми, а други, напротив – отговориха на тях. Едно очаквано от мен нещо беше, че повечето потребители ще попадат в моята възрастова група – 18 до 25 години (86% от анкетираните). Няма нито един участник над 40 годишна възраст.
Малцинство от 6% са ученици, а цели 25% са студенти и работят паралелно – една тематика, която много пасва на позитивната ми нагласа спрямо българските младежи. Най-голям дял (44%) са студенти.

С тези по-скоро въвеждащи въпроси скачам към по-интересната част на анкетата. Очаквано за мен, най-малко хора прекарват под 1 час дневно във Фейсбук (11%). Недотам очаквано, цели 25% стоят над 5 часа в социалната мрежа – толкова, колкото и прекарват между 3 и 5 часа в нея. Най-масово (39%) се отчитат потребителите, използващи Фейсбук между 1 и 3 часа на ден.
Наличието на общи приятели при добавяне на нов потребител е задължително за 48% от анкетираните. 42% от тях пък смятат, че е нужно да познават въпросния потребител, за да го допуснат в списъка си с приятели. 8%, или само 5 души, са готови да добавят и непознати. Вълк-единак, съставящ 2%, пък не добавя каквито и да е нови хора.
Едва 11% от участвалите не са трили свой приятел от списъка си. Мнозинството от 45% е правило това поради липса на интерес спрямо потребителя, който първоначално явно им се е сторил интригуващ. Наравно с по 22% са временното разваляне на отношенията и споделянето от страна на потребителя на нещо, което е в дълбок разрез с ценностите на анкетираните.

chart

Скалата проследява интензивността на негативни емоции. 0 е неналичност на такива, 6 е всекидневна интензивност. Водещи са 20 човека (31%) с ниска интензивност степен 1.

Ето тук идва една от ключовите изненади за мен – при сравняване на бита си с този на друг потребител, цели 23% от анкетираните в едно или друго време са изпитвали съвкупност от завист, гняв или тъга. Това е повече от всяка една от тези емоции поотделно. Все пак неповлияни остават 30%, които посочват, че никога не се е случвало да се почувстват зле от сравнение с другите в рамките на социалната мрежа.
Никаква промяна в самочувствието си не отбелязват 58% от участвалите. За тях Фейсбук няма нито негативно, нито позитивно влияние върху него. Позитивно влияние отбелязват двойно повече (28%) анкетирани спрямо тези, които признават за негативен ефект на Фейсбук върху себепреценката им.
Общо 60% сравняват живота си с този на други потребители в социалната мрежа. От тях 19% го правят често, а 41% – по-скоро рядко. 40% отново заемат уравновесена позиция, в която не правят сравнение спрямо останалите потребители.

 Откриваме темата за лайковете и тяхното влияние с факта, че за 23% от анкетираните липсата на харесвания оказва негативно влияние. Отново мнозинство от 48% остават неафектирани. 28% пък не могат да преценят.
Що се отнася до количеството, което да бъде определено като „достатъчно” за потребителите – лидер е интервала от 6 до 10 лайка (22%). Втори е интервалът между 4 и 6 лайка (13%), а за 41% това колко харесвания събира публикуваната от тях информация е абсолютно нерелевантно.
Не знам как е при вас, но напоследък забелязвам усилени тенденции на изтриване на преди публикувана информация. Оказва се, че поне в рамките на тази анкета, наблюденията ми са точни. Едва 18% не са трили никога публикувана преди това информация. Огромно количество – 45% са махали постове поради промяна в емоционалното си състояние. Следват 25%, които са правили същото, но от съображения за сигурност. Едва 12% са трили поради несъбиране на достатъчно лайкове.

chart.png1

Оценка на споделяната интимна информация. 0 е абсолютно неангажираща, нямаща общо с личността информация. 10 е такава от строго личен характер. Както се вижда, на върха с по 13 човека (20%) са степени 4 и 5. 0, 9 и 10 остават празни – явно потребителите се вместват между крайните рамки на интимност на информацията.

Втората голяма изненада за мен идва при въпроса за не-употреба на Фейсбук. Главно поради два фактора – фактът, че моите фейсбук приятели са по-скоро често активни, както и този на увеличеното потребление на смартфони (които са доста Facebook-usage-prone). Същевременно обаче 20% от анкетираните са изкарвали над месец, без да се логват във Фейсбук. Наравно – по 22%, са издържали между 3 дни и седмица, и в другата графа – между 1 и 2 седмици. Едва 8% не са могли да стоят извън рамките на Фейсбук за повече от един ден.
Говорейки за други социални платформи, тук поне за мен нямаше никакви изненади. Пропуснах да включа Skype, но по-скоро исках таргета ми да са други мрежи. Очаквано YouTube (32%) и Twitter (16%) са лидери, следвани от Instagram (10%) и Tumblr (9%). Също 10% са заявили, че не употребяват други социални платформи. Интересно е, че Goodreads (8%) би Foursquare (7%) и Pinterest (6%) – очаквах последните две да отбележат доста по-значими резултати.

Извън анкетата

Много ми се искаше да поговоря повече за тенденциите, които са били отбелязани на запад от професионални анкетиращи и при по-сериозни аудитории. Сред по-интересните отбелязвания са, че 30% от анкетирана таргет група в САЩ се чувства зле и пълна с негативни емоции поради сравняването на бита си с този на своите приятели в списъка. 30%!
Huffington Post отбелязва пък тенденция според едно изследване от пет части, която опровергава горните твърдения. Фейсбук се оказва позитивен за самочувствието на много голям процент от анкетираните. НО! – и тук е едно голямо но – това има разрушителен ефект върху самоконтрола на въпросните доволни потребители. Самоконтролът е изследван в две насоки – повече харчене на финанси от страна на задоволените със себе си, както и по-ясно изразено чревоугодничество, водещо до по-високо тегло.
Гьотеборгският университет пък интервюира близо 1000 души и излиза, че жените, ползващи Фейсбук, се чувстват доста по-нещастни от сравнението с други потребители в сравнение с мъжете
Въобще, пълно е с най-противоречиви резултати от анкети по света. Едно обаче е сигурно – социалните мрежи ИМАТ определен ефект върху потребителите си, и поне според мен това е една адски интересна материя, в която може да се задълбае още и още.  Покрай тази анкета се сформира един кръг от ентусиасти, и ако ентусиазмът ни продължи, след някой и друг месец вече ще направим професионална, сериозна анкета, с по-голям обхват – за да видим къде стои българския потребител и дали се отличава или не от изследванията в други страни.

Новите българи са тамън като старата журналистика

Българското общество отново ахва и изпада в епилептични пристъпи пред сменящите се цветове на гняв, разочарование, възмущение, срам и какво ли не друго. Причината: нов „скандален” репортаж на Карбовски, показващ колко всъщност зле са подрастващите на нацията (разбирай в диапазона 8 – 16 години). Карбовски е добре известен с провокиращите си, хапливи и иронични предавания и се е наложил като еталон в популистката сфера.

Изумителното за мен е как предлага един и същи продукт на цикличен принцип и обществеността винаги се шокира неподправено и яхва метлата. Ако сме по-меки, за децата в репортажа „Новите българи – шок и ужас!” ще отбележим най-различни изявления като „срам за Апостола”, „срам ме е от това, че съм българин”, „някой трябва да ги пребие”, а ако се обърнем към по-хубавите определения ще стигнем и до „курви”, „курварчета”, „малоумници”, „мърши” и прочие.

Хайде сега малко по-сериозно.

1

Посрещаме ето така стереотипизацията

Защо пък новите българи да са като старата журналистика? Ами, лесно е. Новите българи до немалка степен са продукт на медиите и техните похвати, стари, овехтяли, но за жалост – още работещи с пълна сила.

Най-любимият ми от тях е едностранното представяне в негативна светлина – изключително добре демонстрирано за пореден път. Ще се направи предаване за подрастващи, псуващи, въртящи телцата си на чалга, казващи „За пореден път ме питате кой е тоя тъпак Левски!”, показващи средни пръсти и разголващи се по сутиени. Това, което няма да се направи е презентиране на успели български деца и/или младежи – каквито има по-малко от обекта на текущото предаване на Карбовски, да, но пък на които трябва да се обръща повече внимание.
Създава се впечатлението за младежта като една хомогенна маса от провали; от едни нагли, безкултурни, невъзпитани и безперспективни момичета и момчета.
Това не е гадно само защото е необективно и демонизира; гадно е, защото създава модел за подражание. Нещо подобно имах предвид и при медийното раздухване на самоубийството на Пламен Горанов, което доведе до вълна от подобни акции от страна на други хора.

 Домино-ефектът важи и тук. Когато постоянно те разглеждат като негоден продукт – а продукт е буквално отношението на медиите към младите, то ти в крайна сметка започваш да се възприемаш сам като такъв и в крайна сметка е твърде вероятно да станеш такъв. Конформизмът и пригодяването към чужди концепции са изключително силно застъпени именно в тази крехка възраст. Според мен няма нужда да уточнявам по-задълбочено колко силен излъчвател на концепции и стереотипи е медийната среда по всичките ѝ потоци – печат, телевизия, интернет.

Скромното ми мнение е, че освен всичко друго, определен брой от участвалите в клипа деца просто се правят на интересни. Да те дават по телевизията е нещо впечатляващо, когато си на 10-14 години, нещо, с което да изпъкнеш пред тези на твоята възраст (наред с идеята, че ще впечатлиш всички, включително и възрастните, които гледат предаването). За да постигнеш това изпъкване си готов да изкривиш нещата както си искаш и да стигнеш до крайности – особено когато си по-малък и трудно поставяш граници. Изгледайте клипа (отново, ако вече сте го), и кажете – не ви ли се струва, че някои от тези деца преиграват изключително много?

Има доста неща, които са, както казах – кофти, в поредния репортаж с поредното принизяване и поредният маяк за популизъм и всепомитащо омерзение и негодувание. Най-малкото че правиш разрез и осъждане на една група от хора, която няма как да се защити и да отговори на твоите обвинения (каквито репортажът несъмнено прави). Това, което ми идва наум като паралел, е да пориш с нож хартиена кукла и да очакваш, че тя по някакъв начин ще се отбрани. Или че слагаш медиите сред списъка с обвинени за положението на българските деца, след като си поредният медиен плесник спрямо същите тях.
Но наличието на такива провокиращи емисии не е най-проблемната брънка от тази верига. Най-лошото е, че всеки път сме готови да се нахвърлим върху децата си и да им сложим щампа – не, дори не щампа, а дамга с горчиви определения и безмилостна стереотипизация. Децата ни са некадърни, децата ни нямат шанс за развитие, децата ни не искат развитие, те нямат култура, нямат възпитание, нямат знание, те са полузамразеният продукт на едно пост-преходно общество и на родителско безхаберие, както и на собствен свой избор надолу…

Стига. Я се вземете малко в ръце.

Що се отнася до предаването, ако желаете – може да се види тук.