Борис Акунин за русофилията и русофобията

От “Дневник” са били така добри в ранните часове на неделя да пре-публикуват едни размишления  на мой любим писател – Борис Акунин, спрямо русофилията, русофобията, и други подобни неща.

На моменти може би малко беззъбо, но като цяло – Акунин отговаря на ранга си. Една е грешката му – че обявява русофобията за мираж/мит. Тя съществува, както и русофилията, просто те се наблюдават в две различни направления. Русофобията е насочена към руската политика, и най-вече – спомените за нея от XX век, който далеч не е най-бляскавият за руските лидери – голяма част от тях невъобразимо тоталитарни. Русофилията е в областта на културата – няма човек, занимаващ се с художествена литература, театър, композиране, или друг клон на изкуството, който да отрече огромния принос на руските творци през вековете.

Друг е въпросът, че вече трябва да обновим малко възприятията си. След като биполярният модел на системата на международните отношения отпадна през ’89 година, най-сетне трябва да се схване едно: да не одобряваш руска политика не е задължително да те прави русофоб (както и одобрението на даден фрагмент от политиката не те прави русофил). Същото важи и за оценката на американските решения във външнополитически (най-вече) план. Българското общество като цяло все още живее със спомена, че двата фактора на международната сцена са Русия и САЩ, което отдавна не е така и подобна трактовка е просто елементарна.

Текущите международни отношения са толкова по-усложнени поради глобализирането като цяло, а и навлизането на нови явления (например: интернет) в тях, че не можеш да си позволиш толкова опростена оценъчна система. Същото важи и за ключовите участници – които вече включват поне 5-6 значими други държавни (Китай, Индия, ЮАР, Бразилия и т.н.) и не-точно-държавни (ЕС) образувания, а не двата колоса от Студената война.

А иначе, освен материалът на Акунин, препоръчвам и книгите му. Където ни има и нас – за щастие, май не сме от “мрънкащите народи”, които той изтъква в началото на анализа в “Дневник”. Поне за участието ни в художествената литература на един модерен руски автор, де.

Advertisements

Статуквото живее, но не пречи да бъде разклатено

Поредна ситна капка в океан от онлайн недоволство.
Някой ще намеси темата за нефункционалността на практика на младото поколение, което пищи много в интернет, но реално не оправдава и на 1/10 крещенето си.
Не. Макар че окей, нека си го мисли това този някой (или тези някои).

Какво мисля аз:

Мисля, че днес за пореден път новите поколения на страната се почувстваха предадени. И това не е нищо ново, но е най-звучният шамар за мен и хората в моя диапазон (+/- две житейски години), тоест – за едно от тези нови поколения. Убеден съм, че същото важи и за останалите, защото последните няколко години са наистина грозна гледка.

Не мисля, че ситуацията е непоправимо тежка. Но е достатъчно неудобна и скандална.

Мисля, че и без това проблемното за сформиране правителство няма да издържи, независимо кой го сформира – а конфигурациите ще бъдат разигравани изключително хищно и жестоко в идните дни.

Не мисля, че това ще стане веднага, т.е. ще включва минимален толеранс от гражданска страна.

Мисля, че подобни случки ускоряват един процес, който е нужен на страната – изчистването на стари кадри за поставяне на колоните на нова система. Това сигурно ще отнеме поне въртенето на едно-две поколения, но подобни кризи радикализират прочистването, дават му тласък, отварят пролуки в статуквото. Вече сме започнали, макар че сме все още в началото на Loading лентата.

Не мисля, че трябва да се отчайваме и да си повтаряме „няма такава държава” / „прост народ – проста държава” и подобни автоагресии. Не виждам как помагат.

Мисля, че трябва да се образоваме и да заразяваме всички околни с нашата образованост. Да се борим гласът ни да бъде чут, да, но този глас да е обоснован и тежък, а не хаотично крещене и писукане.

Не мисля, че ще е лесно.

Но мисля, че успеем. С бавни, ситни капки, на онлайн и риъл лайф недоволство.

the_status_is_not_quo_by_wildemoon-d493c5n

Това е.

Избори по фейсбукски

Предизборната агитация е нещо отявлено яростно и напрегнато открай време. Политик Х впряга всичките си усилия да хвърли каквото има по политик У, който пък цели политик Z, а Z на свой ред връща кръга към Х. Липсата на конструктивност е наваксана от предостатъчните стънтове и всякакви спонтанно възникнали скандали (най-често под формата на разкрития), които се ширят от комичното през замислящото до трагично-напомнящото закономерностите на политическата сцена у нас.

Ще го кажа така – това са първите ми “Фейсбук” избори. Не броя президентските, защото при парламентарната кампания нещата са много по-сериозни, хищни и –  по-агресивно огласени пред аудиторията. Първите ми “Фейсбук” избори са отвратителни. Партиите са намерили най-успешния канал за осъществяване на маркетинг и популизъм и това са социалните мрежи. Наливат се огромни, безумни количества спам под всякаква форма – страници, събития, дъщерни страници на страниците-майки, и какво ли не друго.

Ясно е, че това е доста симпатично за техния електорат, който освен, че може да следи изказванията на представителите си, има възможност и за комуникация с други симпатизанти на политическото тяло. Същевременно обаче не мога да разбера защо обемът на спама трябва да е толкова голям. Каквото и да цъкна ще ми излезне поне един Suggested page на някоя и друга партия, я Sponsored ad не на едно, а на две, понякога дори три партийни телеса (в момента под една популярна дясна партия ми мига рекламата на партия от левия спектър). Към това може да прибавим и естествено непрестанните дискусии на приятелите ни в качеството си на потребители-симпатизанти, към които (дискусии) често се присъединяват и партийни лица за допълнително покритие. Това определям като full coverage.

24685940

Мисля, че имам подкрепата на тези дами

Ясно е и друго нещо – че социалните мрежи са прекрасен медиум за разгласяване на идеите ти, но когато пресолиш яхнията, не се ли получава стабилна контрапродуктивност? Ако съм бил демотивиран поначало за избора си на партия и политическата си активност (или се колебая между две представителства), нескончаемият поток от реклами, призиви и събития, от междуполитически войни и надвиквания, просто свива кубът на личното ми виртуално пространство до четири изключително сближени стени. И логично ме демотивира още повече. Не знам при вас как е.

Фейсбук е катализатор на обществени нагласи, поприще за изява на смазващо необятно количество мнения и споделяне на информация, но къде лежи коректната му употреба в подобни условия? Има ли такава? Има ли почивка за обичайния потребител в минното поле от агитации, и филтрите единствения начин ли са (ако успеят да се преборят с това явление)? Може ли да виним партиите, след като те просто използват функциите, които социалните мрежи предоставят?

Абе, въобще – как вървят вашите “Фейсбук” избори?

Като оправдание за умерено безцелния и мрънкащ пост, ето някои диаманти от гениите на агитационната дейност:
Паси влиза в Майнатаун:

АТАКА с атакуваща епика под формата на песен

бонус под 30 секунди – Волен в атака

Хранително-вкусова промишленост с призрачни хорър елементи от СДС
http://vbox7.com/play:178a42249c

И за десерт малко ВМРО.

Ода за разделения човек

Не обичам да си обяснявам нещата. Смятам, че това долу така или иначе е доста красноречиво. Но не трябва да се възприема буквално с двата примера, между които стои човека.
И няма общо със смъртта на Маргарет Тачър, която е един уникален и много…оспорван като качества и дейност политик.

Ода за разделения човек

Социализма целуна капитализма
и капитализма го целуна обратно.
Сетне всеки на другия удари шамар
и ревнаха –
звяр взрян в другия звяр.
Червен феникс до син бик.
Между нокти и копита –
застинал във миг
стои плах заек, човека,
с очи потъмнели и в тик.

Досущ както огънят ален
земята гори
а водата синя я дави
във тежки вълни
стои човекът-къс
и най-лекият им повей
е за него земетръс –
и брат в убиец мигом превръща
и набожния с греха
кара да се прегръща
а разумът спира
препъва се
и сетне повръща.

В Л А С Т Ц Е Л У В А В Л А С Т Т А!
Под фанфарите гръмки
на милион неродени деца
отсега закърмени с гняв
(но далеч не със Гнева) –
една неошлайфана сплав
която да служи
вярна
безропотна
хищна
и потна –
сляпо отдадена на целта.

К Л А Д Е Н Ц И Т Е Н И С Т О Я Т П Р А З Н И!
Сами ги пресушихме дълбоко
и надраскахме по лицата
двайсет и пет
резки жестоки
да се знае от ниско и високо
кой е Богът безумен
след всичките векове
Н И Е
Н И Е
Н И Е!
Иконостас лигав и гумен
на разпада на всички умове.

Социализма целуна капитализма
и капитализма го целуна обратно.
Човекът на две разцепи се в схизма
и безумието му нарасна стократно.

human_by_jacquelinebarkla-d3nn3fb

“Human”, jacquelinebarkl