Едуард Сноуден, или Уинстън Смит през 2013 година

Глобалното интернет общество има своят нов герой.

В края на миналата седмица два таблоида – „The Guardian”, заедно с “The Washington Post” изкараха две шокиращи разследвания. Едното разкри, че Агенцията за национална сигурност на САЩ (National Security Agency – NSA), събира данни за телефонните разговори на милиони потребители в САЩ. Практиката е от април месец тази година и идва след нареждане на специален секретен съд, отправено към телекома Verizon. Така NSA следи телефонните разговори, включвайки в събирането на данни двата телефонни номера в комуникацията, нейното времетраене, датата, времето от деня, когато е осъществен разговора, както и местонахождението.
Второто разкри, че същата NSA събира информация за потребителите от 9 ключови интернет компании – Microsoft, Yahoo, Google, Facebook, PalTalk, AOL, Skype, YouTube и Apple. Според доклада първи включили се в тайния проект, озаглавен PRISM, са Microsoft през декември 2007 година. Следват Yahoo през 2008, Google, Facebook и Paltalk през 2009 година, YouTube през 2010 година, Skype и AOL през 2011 година. Последният включил се към края на 2012 година са Apple. Според изтеклата информация има планове и за разширяване на хоризонтите, като следваща цел на PRISM най-вероятно ще бъде Dropbox.

Джамил Джафър от Центъра за демокрация към Американския съюз за граждански права (ACLU) лаконично определи това като „невиждана досега милитаризация на инфраструктурата за вътрешнопотребителска комуникация“.
А името на „виновника“ за изтичането на информация стана ясно вчера – това е Едуард Сноуден. Сноуден е бил част от системата, бивш кадър на ЦРУ, на 29 години. Поради деликатната ситуация, която решава да предизвика, той отлита за Хонг Конг на 20 май тази година. САЩ има договор за екстрадиране с азиатския финансов център, но при желание за подобна мярка се чака одобрение от китайското правителство – Хонг Конг е в неговите предели от 1997 година. С две думи: Сноуден се е подготвил добре, преди да подготви бомбата, която взривява чувството за потребителска сигурност на всеки един от нас в интернет.

1

Паралелът между развитието на Уинстън Смит в “1984” и решението на Сноуден е неизбежен

Защо казвам всеки един от нас, след като е явно, че събитието е центрирано в САЩ?

Онзи ден стана ясно, че великобританското правителство също е участвало в проекта PRISM. Британският център за правителствени комуникации (GCHQ), според документите, е част от проекта от 2010 година. За миналата година са произведени 197 доклада от поверително естество. Външният министър Уилям Хаг отрече, но контрирането му все още остава висящо.
Тоест: нещо, което е практика в едни служби, много лесно става практика и в други. АКО те вече не са си сътрудничили в по-мащабен като обхват проект с еднаква цел.
Истинският проблем обаче не е в правителствените опити и реализации за подриване на поверителността на данните на техните граждани. Конфликтът лежи на плещите на интернет компаниите. Деветте изброени корпорации формират ежедневието на всеки един средностатистически интернет потребител. Всяка една от тях е поела отговорност за гарантиране на известна поверителност на информация на своите потребители. Подобно дискредитиране намеква за гнило ядро в цялата тяхна политика на жертване на потребителския интерес в името на угаждане на политически интереси на високо равнище.
Отзвукът на разкритията тепърва ще бъде видян и усетен. Имайки предвид, че САЩ се старае да поддържа реномето на бастион за демокрацията, подобно изтичане на потребителски данни удря сериозно по имиджа на американските власти и институции. И не само по американските, ако трябва да сме честни.

2
Във вечното разделение на Изток и Запад, Западът винаги се е гордеел с демократичните си устои, свободата на избор, свободата на словото и наличието на поверителност при личния живот на индивида. В такива условия критиките срещу авторитарни режими като този на Китай или Русия, например, се оказват изключително лицемерни от страна на европейските и американски лидери. Използването на мотивите за „защита от терористични нападения“ отново разразява дебата за баланса между нуждата от сигурност и гарантирането на неприкосновеност на личните данни. И отново се води главно на интернет територия, като кибер-пространството все повече се обособява като най-важното бойно поле на потребителски/граждански интереси срещу правителствени/институционални такива.

В поредното издание на този диспут, Едуард Сноуден  има какво да разкаже. Отговорите му със сигурност няма да се харесат на някои.

Advertisements

Харлем шейкът, нужен на образованието ни

Открай време си казвам мантрата – педагозите и лекарите за мен са най-ританите хора у нас. Със слепота относно факта, че двете „касти“ осигуряват образованието и здравето на обществото ни.

Преди време всичко живо се разгневи за учителката, отишла пияна на работа и изтанцувала един хубав Gangnam Style на учениците. Медиите направо застреляха от упор с думи Илияна Иванова от 130-то СОУ, а когато погребаха медийния ѝ облик под отрова, обърнаха палачинката. Общонародната подкрепа към Иванова, след като стана ясно за мизерните условия, в които живее, не знам как ще помогне за шока, който едни гладни за къс популизъм и „екзотика“ хрътки причиниха.

Пиша отново по повод случка, свързана с поп феномен, който взриви интернет (и не само). Ако не знаете какво е Harlem Shake, най-вероятно сте проспали интернет културата за последния месец. Приблизително 30-секундните клипове със семпъл от парчето на Baauer заляха виртуалното пространство. Правиха ги военни, ученици от различни гимназии и университети, научни работници, IT служители, суперзвезди, отбори от НБА, футболни клубове и въобще кой ли не.

Същото направи и учителят Христо Данев от гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, организирайки учениците си в подобно мероприятие. За награда ръководството реши да му даде два варианта – 1) сам да напусне, или 2) да бъде уволнен дисциплинарно.

Казус: правомерно ли е уволнението на Данев?
Становище на тоталитарния, единствен лидер на република abadapple.wordpress.com – НЕ.

О, по дяволите! Постоянно се обсъжда нуждата да се поправи скъсаната връзка ученици <-> педагози, която е един от проблемите в образованието у нас. Защото проблемите могат както да бъдат финансови, така и от чисто човешки характер. Справянето с едното е общо-взето на равна нога с разрешаването на другото.

Гледайки и основни училища, и гимназии, и университети, освен с липсата на финанси, се сблъскваме и с друг феномен: буквалната пропаст между по-старите педагози и тяхната методика, и вижданията и вълнуванията на подрастващите.

Проблемът е огромен и аз също се сблъсквам достатъчно често с него във висшето учебно заведение, което посещавам. Докато обаче аз и връстниците ми вече сме в друга категория, подрастващите и особено гимназистите имат ОГРОМНА нужда от педагог, който не само да търпи културата им, но и на моменти да я зачита и дори – споделя. Естествено, придържайки се към морала и законите.

1

Ето така си представям директорката на пловдивската гимназия

Случаят с Harlem Shake е перфектен пример за типа педагози, които са ни нужни и за доброволен, приятелски акт на зачитане. Резултат при подобни действия: спускането на мост между поколенията 1) издига авторитета на учителя/учителката пред учениците, 2) логично поради това ги кара по-лесно да усвояват знанията и да го слушат и 3) просто подобрява работния процес в една институция, която много хора откровено смятат за убийствено сухарска.

Мисля, че започната подписка за връщането на Данев е твърде показателна за това. И забележете – тази подписка не е дело на учениците, а в нея активна роля взимат и техните родители и колеги-педагози на „харлем-шейкъра“, както някои определят вече учителя.

Крайни думи: обърнете внимание, че говоря за величаене от моя страна при изпълнение на главната учителска функция – да се преподава успешно материала и да се предоставя на подрастващите нужните знания с нужното качество. Обаче, ако се замислите, двете неща са свързани. За да научиш някого на нещо, трябва да събудиш интерес в него. А за да събудиш интерес – да приковеш вниманието му. Или най-просто казано – да общуваш с него по подходящ начин. Бил той с елементи на Harlem Shake или не.