Ода за разделения човек

Не обичам да си обяснявам нещата. Смятам, че това долу така или иначе е доста красноречиво. Но не трябва да се възприема буквално с двата примера, между които стои човека.
И няма общо със смъртта на Маргарет Тачър, която е един уникален и много…оспорван като качества и дейност политик.

Ода за разделения човек

Социализма целуна капитализма
и капитализма го целуна обратно.
Сетне всеки на другия удари шамар
и ревнаха –
звяр взрян в другия звяр.
Червен феникс до син бик.
Между нокти и копита –
застинал във миг
стои плах заек, човека,
с очи потъмнели и в тик.

Досущ както огънят ален
земята гори
а водата синя я дави
във тежки вълни
стои човекът-къс
и най-лекият им повей
е за него земетръс –
и брат в убиец мигом превръща
и набожния с греха
кара да се прегръща
а разумът спира
препъва се
и сетне повръща.

В Л А С Т Ц Е Л У В А В Л А С Т Т А!
Под фанфарите гръмки
на милион неродени деца
отсега закърмени с гняв
(но далеч не със Гнева) –
една неошлайфана сплав
която да служи
вярна
безропотна
хищна
и потна –
сляпо отдадена на целта.

К Л А Д Е Н Ц И Т Е Н И С Т О Я Т П Р А З Н И!
Сами ги пресушихме дълбоко
и надраскахме по лицата
двайсет и пет
резки жестоки
да се знае от ниско и високо
кой е Богът безумен
след всичките векове
Н И Е
Н И Е
Н И Е!
Иконостас лигав и гумен
на разпада на всички умове.

Социализма целуна капитализма
и капитализма го целуна обратно.
Човекът на две разцепи се в схизма
и безумието му нарасна стократно.

human_by_jacquelinebarkla-d3nn3fb

“Human”, jacquelinebarkl

Advertisements

“Социализъм” = хляб и зрелища

Panem et circenses. Bread and circuses (или bread and games). По нашенски – хляб и зрелища. Наследството на римския велик поет и сатирик Ювенал, поместил тази крилата фраза в хекзаметрите на своята Книга IV, Сатира X.

Предлагам да заменим тази метафора с думата „социализъм“ за нашата действителност.

Защото няма нищо по-активизиращо и бутилиращо, след което изстрелващо като струята на новогодишно шампанско този гняв на българина. Само при споменаването на магическата дума, и мятането назад през годините, към „годините на социализма“*, този иначе спокоен човек става храм на моралните убеждения, експерт по тънки и не толкова псувни, и по икономика, и по политика, и по хуманизъм, и по какво ли не.

Нито настоящето, нито бъдещето на този човек може да го развълнуват толкова. Нито цени на ток, нито цени на вода, нито дори лишението от тях, нито дори постоянната омраза към текущите правителства и наядени гуши по високите етажи на властта, нито продъненото образование, нито грохналата система на здравеопазването, нито бъдещите му деца и грижата за тях, нито текущите му деца и грижата за тях, нито грижата за околните му, нито грижата за самия него дори.

Социализмът е като странен експеримент с хипноза – пациентът е приспан и положил тяло върху мек кожен диван, но при идването на ключовата дума, той се връща в съзнание и размахва юмруци, плюе екзалтирано, блещи очи!

Не съм социалист. Не искам и да бъда социалист, нито капиталист, нито какъвто и да е. Аз съм преди всичко човек и искам да уважавам хората и занапред, без оглед на техните религиозни или политически убеждения.

На моменти обаче ми идва малко прекалено вкопчването в призрака на социализма за сметка на сегашното и бъдещето ни съществуване. От малки са ни учили, че в живота се продължава напред, а не се забива в миналото и не се оставя то да определя настоящето ти.

Това не пречи да помниш неща, които не са ти харесали в това минало. Неща, които намираш за срамни, нечестни, анти-човешки. Историята никога не бива да се изтрива, защото от нея се помъдрява. Не се помъдрява обаче от това да живееш в предишните глави на книгата ѝ, вместо да пишеш страниците на сегашните.

* използвано от младите като най-хлъзгавата храчка, която може да се изплюе; от старите пък – с нежна тъга и меланхолия по отминалото Велико Време