Окупация на комуникацията

След проблеми с времевия график най-сетне успях да посетя окупирания СУ и екосистемата, която се е изградила само за няколко дни там. Едната дума за нея е: уникална. Социалните ни поети от миналото биха изпаднали във възторг. И най-малкото, което мога да кажа, е че човек има за какво да бъде позитивно настроен. За всеки пишещ пък атмосферата в сградата е изпълнена мокра мечта.
Не всичко уникално е перфектно и това е очаквано, особено когато се вписва в коловозите на младите поколения. Слушайки дискусиите, особено разпалената такава в аудитория 65, мислено очертах двата най-големи проблема, пред които са (сме) изправени тези, които симпатизираме на цялата идея на окупацията. Те са добре познати и за жалост печално неглижирани и неефективно овладявани.

Първият е емоционалността, която е добра подпалка за инициатива, но не трябва да бъде практикувана като постоянно огнище. Дългосрочните цели и постигането им са плод не само на еуфория (тя утихва бързо), а с употреба на “хладна стомана” – аналитичност, критично мислене, дистанцираност от емоциите, готовност за провали редом до успехите.
Но този първи проблем е вързан с втория, който е най-страшната пречка. И това е комуникацията и по-точно начинът, по който се води тя. Независимо дали говорим за комуникация между самите окупиращи и техните различни идеи (ниво А) или комуникацията между окупиращите и тези, които не са (напълно) съгласни с тях (ниво Б). В дискусиите имаше добри примери за провала в комуникацията и на ниво А, и на ниво Б.
В условията на окупацията на СУ много лесно започна да се размята думата “радикално”. Критиците казват, че блокирането на неутрална територия като университета е “радикално” в смисъл на “грешно”, “неоправдано” и “ненужно”. Това не е така. Университетите никога няма да са неутрална територия, защото до голяма степен раждат гражданското/политическо/комуникационно образование на младите. Нещо повече – подобна радикална акция е нужна. Но това, което е не по-малко нужно след извършването й е оправдаването на тази акция.

А това оправдаване далеч не е революция в сферата на политическата система. Защото тя е устроена така, че реформа в нея е подвластна изцяло и единствено на правилата, която партиите и политиката са създали. Те са непоклатими, нямат огъване, просто козметично сменят някой и свой фрагмент за доволство на масите. Революцията в политическата система води до цикличния момент на 1997, 2013, 2020, 2026, до вечното недоволство от аморфното явление “прехода”. Нито една от тези времеви точки не води до истински желаното.
Истинската радикална революция е тази на втория проблем, който отбелязвам. Няма нищо по-радикално от това да промениш начина, по който хората комуникират помежду си. Защото от комуникацията се раждат всички социални и политически процеси. Общуването между мен и теб, между моята “група” и твоята “група”, между прослойките и интересите е производно на тази най-базисна система. Да, и политиката е нейн продукт. Оставката не е крайна цел. Тя ще се случи, защото правителството е бутафорна конструкция, паметник на оскърблението. Но случването на тази оставка е едва един от много междинни фрагменти по пътя към радикалната революция на комуникацията.

Аз вярвам адски много в моето поколение. За мен то е културно и адекватно, белязано с типичните проблеми на една млада генерация. Интернет обаче добави една много тежка дамга върху нас – леснотата на това да осъзнаем колко различни всъщност сме. И вместо да приемем това и да сблъскаме различията си, като в процеса на комуникация и диспут очертаем къде стоим, защо стоим, и как можем да съжителстваме стоейки така, изпитахме страх и бясно желание за капсулация. Защото ни е страх от различията ни, ние разчитаме на хомогенизация. Стремим се към нея. Претопяваме важни фрагменти в името на постигането на едно “цяло”. Създаваме твърдо ядро, което отблъсква електроните около него, които то самото смята за различни и невписващи се в коловозите.
На каква цена е това “цяло” и доколко е адекватно и работещо то, ако в него се съдържат стотици премълчани “нецялости”? Ако въобще го постигнем.
Ето тук е революцията на комуникацията. Радикалният акт да приемеш, че си различен от другия, и това не те поставя задължително в пряка конфронтация с него. Окупиращите студенти (ние), можем само да извлечем ползи от това да предизвикаме диалог с конструктивни тези на тези, които не са съгласни с нас. Пример за конструктивна теза: тук.
Можем да извлечем само ползи от това и да не ни е страх от различията ни и да не ги сблъскваме на инстинктивно антагонизиращо ниво. А да ги обсъждаме.
И да сме радикални в най-забравения, най-нужен и най-труден смисъл на тази толкова охотно плъзгана по езиците и пръстите дума.

people-communicating

Протестни призиви for dummies

В последните години добих потенциала да мога да заявя, че недолюбвам комунизма. Не бих се оставил в ръцете на монополна държава и режим на масова колективизация. Също толкова, колкото не бих се оставил в пестника на крайната десница и монопола на частниците в израждането на посинялото лице на т.нар. crony capitalism.
За жалост това, което се случва у нас, е изключително умела плетеница от двете, което води до провал в цялостната посока на държавността във всички нейни сфери.
Лошото е, че противодействието му започна прекалено много да прилича на това, срещу което се бори. Знаете за известните думи на Ницше от “Отвъд доброто и злото”, че този, който се бори с чудовища, трябва да внимава да не заприлича на тях.
А анти-комунизмът като изразни средства плашещо наподобява политическия строй и идеология, на които е анти.

Летните протести започнаха добре, но продължението им с времето ме хвърли в недоумение. И ако приемем, че критиките спрямо петъчната фейсбук акция със слуха за оставка на Орешарски са so-so като обосновка и смисъл, то днешното обръщение на Протестна мрежа е просто шах и мат с пешка.
Ако се върне десетки години назад, то ще е перфектната заглавна страница на “Работническо дело”. Или на който и да е комунистически манифест. Зачетете се внимателно. Прилагам текста тук: http://www.protestnamreja.bg/to-bulgarian-students/

Искам да обърна внимание на няколко неща:

1) Не пожелателният, а повелителен тон на цялата…декларация, защото ми изглежда точно на декларация този документ. Студентите се “очаква да вземат още по-многобройно участие”, те “ще влеят свежа сила в протеста” (не “биха влели, ако се присъединят”, забележете разликата между повелителна и пожелателна конструкция).

2) Твърдението “Ако не си протестирал, все едно не си бил студент!”. Като студент, който е протестирал и организирал протести, ми е интересно какъв живот заслужават тези явно низши същества, които може би пък не протестират. Независимо каква е тяхната причина. Ще ги диференцираме като дисиденти ли? Изглежда ми познато от едно немного далечно минало…

3) Не съм либертарианец (далеч даже), но едно от нещата, които ми харесват в тази школа, е посланието сам да определяш изборите си и никой да не се меси в тях. Свобода на индивида. Защото само свобода на индивида, взел своето свободно решение, може да доведе и до свобода на кауза, насочена против явление, което е явно малфункциониращо спрямо гражданското ядро. Авторитет, който те поучава и напътства какво, как и защо да правиш еди-какво си, просто е безумен. И неефективен в дългосрочен аспект, защото няма да е изразител на свободната воля на тези хора.

Имам проблеми с правителството на Орешарски и с цялостната политическа система, начело с БСП, ГЕРБ, АТАКА, НФСБ, ДПС. Бях избирател на Реформаторския блок, с оглед на последните събития, които наблюдавам, вече не съм.

Ситуацията е no man’s land за мен. За жалост, и за увеличаващи се единици от други млади хора.
Със стари похвати не се прави нова революция.

788417-london-student-protest1

Фейсбук и потребителите: анкета

В последните дни се зачетох тук-таме за комуникацията в рамките на социалните мрежи и какво точно влияние има тя върху човек – най-вече при сравняване с други потребители. Някои от нещата ме изненадаха доста, други – не толкова. Във всички случаи става ясно, че в рамките на Facebook най-вече се наблюдават сериозни явления, които оправдават интереса на социалните анализатори към платформата.
Сега, по същество, накратко. Направих една анкета от 13 въпроса на тази тема (без да я базирам на прочетеното от мен), които ми се сториха интересни. Участваха общо 64 човека, 32 мъже и 32 жени. По-голямата част от тях са мои приятели във Фейсбук, 12-15 човека са непознати за мен. Това е първата ми анкета и не претендирам нито за мащабна представителна извадка, нито за професионализъм. По-скоро си говорим за експеримент, породен от любопитство.

И изводите са…

Отново се случи това, че някои неща ме изненадаха изключително много и опровергаха очакванията ми, а други, напротив – отговориха на тях. Едно очаквано от мен нещо беше, че повечето потребители ще попадат в моята възрастова група – 18 до 25 години (86% от анкетираните). Няма нито един участник над 40 годишна възраст.
Малцинство от 6% са ученици, а цели 25% са студенти и работят паралелно – една тематика, която много пасва на позитивната ми нагласа спрямо българските младежи. Най-голям дял (44%) са студенти.

С тези по-скоро въвеждащи въпроси скачам към по-интересната част на анкетата. Очаквано за мен, най-малко хора прекарват под 1 час дневно във Фейсбук (11%). Недотам очаквано, цели 25% стоят над 5 часа в социалната мрежа – толкова, колкото и прекарват между 3 и 5 часа в нея. Най-масово (39%) се отчитат потребителите, използващи Фейсбук между 1 и 3 часа на ден.
Наличието на общи приятели при добавяне на нов потребител е задължително за 48% от анкетираните. 42% от тях пък смятат, че е нужно да познават въпросния потребител, за да го допуснат в списъка си с приятели. 8%, или само 5 души, са готови да добавят и непознати. Вълк-единак, съставящ 2%, пък не добавя каквито и да е нови хора.
Едва 11% от участвалите не са трили свой приятел от списъка си. Мнозинството от 45% е правило това поради липса на интерес спрямо потребителя, който първоначално явно им се е сторил интригуващ. Наравно с по 22% са временното разваляне на отношенията и споделянето от страна на потребителя на нещо, което е в дълбок разрез с ценностите на анкетираните.

chart

Скалата проследява интензивността на негативни емоции. 0 е неналичност на такива, 6 е всекидневна интензивност. Водещи са 20 човека (31%) с ниска интензивност степен 1.

Ето тук идва една от ключовите изненади за мен – при сравняване на бита си с този на друг потребител, цели 23% от анкетираните в едно или друго време са изпитвали съвкупност от завист, гняв или тъга. Това е повече от всяка една от тези емоции поотделно. Все пак неповлияни остават 30%, които посочват, че никога не се е случвало да се почувстват зле от сравнение с другите в рамките на социалната мрежа.
Никаква промяна в самочувствието си не отбелязват 58% от участвалите. За тях Фейсбук няма нито негативно, нито позитивно влияние върху него. Позитивно влияние отбелязват двойно повече (28%) анкетирани спрямо тези, които признават за негативен ефект на Фейсбук върху себепреценката им.
Общо 60% сравняват живота си с този на други потребители в социалната мрежа. От тях 19% го правят често, а 41% – по-скоро рядко. 40% отново заемат уравновесена позиция, в която не правят сравнение спрямо останалите потребители.

 Откриваме темата за лайковете и тяхното влияние с факта, че за 23% от анкетираните липсата на харесвания оказва негативно влияние. Отново мнозинство от 48% остават неафектирани. 28% пък не могат да преценят.
Що се отнася до количеството, което да бъде определено като „достатъчно” за потребителите – лидер е интервала от 6 до 10 лайка (22%). Втори е интервалът между 4 и 6 лайка (13%), а за 41% това колко харесвания събира публикуваната от тях информация е абсолютно нерелевантно.
Не знам как е при вас, но напоследък забелязвам усилени тенденции на изтриване на преди публикувана информация. Оказва се, че поне в рамките на тази анкета, наблюденията ми са точни. Едва 18% не са трили никога публикувана преди това информация. Огромно количество – 45% са махали постове поради промяна в емоционалното си състояние. Следват 25%, които са правили същото, но от съображения за сигурност. Едва 12% са трили поради несъбиране на достатъчно лайкове.

chart.png1

Оценка на споделяната интимна информация. 0 е абсолютно неангажираща, нямаща общо с личността информация. 10 е такава от строго личен характер. Както се вижда, на върха с по 13 човека (20%) са степени 4 и 5. 0, 9 и 10 остават празни – явно потребителите се вместват между крайните рамки на интимност на информацията.

Втората голяма изненада за мен идва при въпроса за не-употреба на Фейсбук. Главно поради два фактора – фактът, че моите фейсбук приятели са по-скоро често активни, както и този на увеличеното потребление на смартфони (които са доста Facebook-usage-prone). Същевременно обаче 20% от анкетираните са изкарвали над месец, без да се логват във Фейсбук. Наравно – по 22%, са издържали между 3 дни и седмица, и в другата графа – между 1 и 2 седмици. Едва 8% не са могли да стоят извън рамките на Фейсбук за повече от един ден.
Говорейки за други социални платформи, тук поне за мен нямаше никакви изненади. Пропуснах да включа Skype, но по-скоро исках таргета ми да са други мрежи. Очаквано YouTube (32%) и Twitter (16%) са лидери, следвани от Instagram (10%) и Tumblr (9%). Също 10% са заявили, че не употребяват други социални платформи. Интересно е, че Goodreads (8%) би Foursquare (7%) и Pinterest (6%) – очаквах последните две да отбележат доста по-значими резултати.

Извън анкетата

Много ми се искаше да поговоря повече за тенденциите, които са били отбелязани на запад от професионални анкетиращи и при по-сериозни аудитории. Сред по-интересните отбелязвания са, че 30% от анкетирана таргет група в САЩ се чувства зле и пълна с негативни емоции поради сравняването на бита си с този на своите приятели в списъка. 30%!
Huffington Post отбелязва пък тенденция според едно изследване от пет части, която опровергава горните твърдения. Фейсбук се оказва позитивен за самочувствието на много голям процент от анкетираните. НО! – и тук е едно голямо но – това има разрушителен ефект върху самоконтрола на въпросните доволни потребители. Самоконтролът е изследван в две насоки – повече харчене на финанси от страна на задоволените със себе си, както и по-ясно изразено чревоугодничество, водещо до по-високо тегло.
Гьотеборгският университет пък интервюира близо 1000 души и излиза, че жените, ползващи Фейсбук, се чувстват доста по-нещастни от сравнението с други потребители в сравнение с мъжете
Въобще, пълно е с най-противоречиви резултати от анкети по света. Едно обаче е сигурно – социалните мрежи ИМАТ определен ефект върху потребителите си, и поне според мен това е една адски интересна материя, в която може да се задълбае още и още.  Покрай тази анкета се сформира един кръг от ентусиасти, и ако ентусиазмът ни продължи, след някой и друг месец вече ще направим професионална, сериозна анкета, с по-голям обхват – за да видим къде стои българския потребител и дали се отличава или не от изследванията в други страни.