Борис Немцов е мъртъв – както и родния политически диалог

Борис Немцов почина, но далеч не по своя собствена воля, а подпомогнат от няколко услужливи куршума. Локацията е безапеллационна. Приблизителен нейн еквивалент е аз да се размятам по патка пред Президентството и хем нито една кука да не ми шибне един зад врата и да ме пречука, хем Роската да ми ръкопляска от някой висок прозорец.

Принципно трябва да си а) дебил или б) хитро копеле, за да очистиш някого по такъв начин, на такава локация и по това време.

Поредната политическа кутия на Пандора ни прави свидетели на диалог, обсъждащ дали е а) или б), и кой по-точно е извършителят, към който да прикачим първите две букви на азбуката. Прясното мляко, нищо неподозирайки врящо на котлона ми, би могло да се пресече от кинетичната енергия, генерирана от бясно удрящите по клавиатурите пръсти на политически агитирани индивиди. Нивата на фанатичен circle jerk надвишават обичайните.

За пореден път се води политически диалог.

Политически украсеният диалог у нас е изключително явление. Най-адекватният паралел, за който бих се сетил, е в момента да се хвана и да отида до магазин за играчки, за да си купя тамагочи. Да, сигурно ще ми е забавно, но ще съм закъснял с едно 16-17 години. Така е и с родния политикодиалог, който все още живее в зората на демокрацията и се придържа към биполярния политически модел.

В смисъл, след като различните крила се окичват с интелектуалния мнения като това или това, предполагам си представяте какво се случва по по-долните етажи на диалогичността.

Но нека завием към самата тема: кой и защо уби Немцов. Бившият съветник на мосю Виктор Юшченко и доктор по физика и математика (наред с политическата си и бизнес кариера), едва ли е предполагал как смъртта му ще се превърне в мократа мечта на конспиратори по цял свят.

Естествено, начело са ЦРУ, стелт-агенти и всякакви други елементи със Западен привкус. Един добър изперкал пример на това крило е разпенявилия се Моти Нисани в някаква полит-чикия от Pravda.ru. Вътрешноруски медии пък плямпат за ядосани жени, джихадисти и всякакви други екзотични персонажи.

cia

Начинът на мислене на конспиративната флотилия.

Що се касае до не-конспираторите, съвсем логично най-адекватният таргет за тях е не друг освен Вова. Не задължително собственоръчно, естествено, а през някой институционален/военен обръч, който да го покрие подобаващо.

Сега, Путин, със сигурност донякъде провокиран от ръстовия си дефицит, е доста добре познат с авторитарната си докачливост (справка: Анна Политковская). Вова е строго диктаторче, което обича да напомня на опозицията, че докато житейската му чаша с водка не приключи, ‘дисидентите’ в Россия е хубаво да са по-ниски от тревата.

Случаят с Немцов обаче като че ли рискува прекалено много и е прекалено явен, дори за вкуса на Путин. Въпреки медийните фанфари, Немцов не беше чак толкова голям трън в очите на Вович. Да, изтъкна, че милиарди долари са източени от Путин и близкия до него олигархичен кръг покрай Олимпийските игри в Сочи (родния град на Немцов, бтв), но това не е нищо ново. Всеки с повече частици мозък в главата си от средностатистически мопс знае, че достатъчен процент от събитието Сочи си беше пране на кинтаж и създаването на поредния пост-олимпийски призрачен град.

Дори доклада, по който е работил – доклад, който по думите му, ще докаже, че руски военни са пукали по украински граждани наред с изчатканите про-руски бунтовници в източните територии на Украйна, не е достатъчна причина.

В смисъл, добра причина е Путин да иска този човек мъртъв. Но не е достатъчна причина да надупчиш свой опонент два дни преди организирано от него масово събитие (утрешния опозиционен марш, който май в крайна сметка ще се трансформира във възпоменателно шествие). Путин може да го играе на луд, но в действията му има известна математическа и политическа прецизност. Все едно да изпуца един доста по-влиятелен негов опозицонер – Алексей Навални, и то пред камера на CNN.

political-pictures-bush-putin-george-punkd

Вова е доста добър в blend in-ването

Нещата не бачкат така. Или поне аз така смятам, де, което оставя пролука за правото ми да съм в грешка.

Във всички случаи ситуацията е изключително интересна и в комбинация с дискусиите около събитията в Украйна ще развие рекордни нива политически фанатизъм у нас. От тук усещам как русофили и русофоби още по-яростно забелват капс лока и проверяват USB кабелите на клавиатурата си.

Междувременно, тази седмица се случи и друго нещо, което поне мен ме притеснява доста повече. Ненормалните пекинези от ISIS (грозни, космати, смачкани и чалнати) направиха поредна успешна ПР акция и този път изпочупиха безценни реликви и антики в Мосул. Мисля, че сами се сещате колко е дебилно това и каква трагедия е фактически, докато ислямистките денсинг старове подготвят следващия си фуутидж.

По своему, ISIS могат да бъдат бутилиращ агент за изострените дискусии у нас. Защото, нека сме честни – дори да разселим техни членове на главните площади на световните столици и да ги разстреляме публично, всички ще се съгласим: това просто не са хора.

А Немцов нека почива в мир и дано в публичната среда изгравитира най-близката до реалността версия за убийството му. Макар че може би ще мине някоя и друга година дотогава.

Наталия Поклонская: Интернет на поклонение пред красотата

Интернет е способен да превърне всяко сериозно явление в забавление. Геополитиката не само не е изключение, а напоследък е и доста сериозно застъпен обект на осмиване и плодотворно поле за миймове. Предвид факта, че фокусна тема в последните седмици бе кризата в Украйна (и след това – в частност в Крим), то бе някак логично виртуалното пространство да измисли нещо по въпроса.

Ангела Меркел, Владимир Путин, Барак Обама и целият легион по-едро намесени в казуса политици обаче могат да си позволят една мини-депресия. На преден план е Наталия Поклонская – чаровната кримска прокурорка, която е тамън на Христова възраст. Японското мъжко съсловие, което е абонирано за фиксации спрямо красиви жени и фанатично идолизиране, завърта лавината. От канала YouTubi News, Поклонская се появява в редица японски блогове и плъзват десетки аниме-версии на нейната личност.

999952_645698688837358_2118763069_n

За нула време, поне що се касае до интернет населението, ситуацията в Крим не е въпрос на това дали Русия ще си отхапе парче земя, а украинци, ЕС и САЩ ще останат ощипани по задника. Вече става дума за прокурора, анексирал сърцата на десетки хиляди по кабелите на виртуалното пространство.

Това може да ви се струва адска тъпотия, особено ако се обвързвате доста силно с политическия контекст. Аз обаче отново се удивлявам от способността на интернет обществото да обърне на комедия всеки наболял проблем, и да го осъществи по лек и неподправено забавен начин. Миймовете са всеобщи и не се разделят на политически или идеологически лагери, или поне не толкова остро, колкото реалността прави това. Така че звучи съвсем логично американци, японци, руснаци, украинци и десетки други националности да споделят за някой и друг ден вниманието си към Поклонская без съпътстваща драма.

Огледайте се наоколо във виртуалното пространство. Кримският прокурор може да е герой в пропагандни платна, да се окаже сравнена с аниме героиня от Attack On Titan, да се ползва като присмех спрямо мъжествеността на Путин, или пък да е просто портретизирана от някой и друг художник в Deviant Art.Не е изключено и хората по света да я сравняват със своите собствени прокурори (ние ако тръгнем, резултатът няма да е по-различен от полския…) или пък вече да си има собствен събредит в Reddit.

Поклонская ще получи своята десетинаминутна мийм интернет слава, и ще го направи с блестяща усмивка. Която поне на мен, на фона на диалогичната и антагонистична истерия по света у нас, ми идва много, много добре.