“The Other Son” – урок по човещина и култура

Доста рядко пиша за филми – не защото малко филми ме впечатляват, а защото повечето така или иначе са малко или много известни. „The Other Son” обаче е болезнено неизвестен, а меко казано заслужава повече внимание поради редица причини.
На 23 януари 1991 година Арит Зилберг и Лейла ал Безааз раждат две деца в болница „Ротшилд” в Хайфа. Арит е израелка, а Лейла – палестинка. В суматохата обаче децата им са сменени. Жозеф, въпреки, че е дете на Лейла, заживява с Арит в Тел Авив. Ясин, който е дете на Арит, заживява с Лейла в Западния бряг.
Филмовата отправна точка е почти 18 години по-късно. Жозеф се готви за влизане в израелската армия, и при документацията се оказва, че той е кръвна група А+. Арит отива при лекар, за да поправи невярната според нея информация – и тя, и мъжът ѝ са с кръвна група А-. Проверката обаче само преповтаря данните и след допълнително лекарско изследване, тя разбира за случилото се в болницата в Хайфа.

1 movie

Оттам нататък „The Other Son” тръгва с пълна пара. От едната страна стоят семейство Зилберг (Арит, Алон и Жозеф), а от другата – семейство ал Безааз (Саид, Лейла, Ясин и брат му Билал).
Филмът има две адски силни фокусни точки в себе си. Едната е хоризонталното проследяване на човешките реакции.

Какво имам предвид с това?
Лентата блестящо се справя с представянето на реакциите на Лейла и Арит като майки, разбрали, че техните деца всъщност са други от една страна. От друга, планът проследява мъжките реакции на Алон и Саид като бащи, които са много по-рязки, на контра и крайни в негативен смисъл. Показателно е, че нито палестинецът, нито израелтянинът искат майките да разкриват истината на децата си. На трето равнище, естествено, имаме централната дилема във филма – тази на Жозеф и на Ясин.
Макар и сегментирани по някакъв начин, тези хоризонтални проследявания формират една огромна цялост, която завършено описва културния, човешки и дори политически феномен, който представлява конфликтът между Израел и Палестина. Помощ тук оказват и някои стереотипни възприятия на всяка страна към другата – Билал ал Безааз например е добре изграден образ на фанатичната неприязън към Израел, след като се отказва от брат си Ясин, защото всъщност винаги е бил „един от тях”. Равинът на Жозеф пък го отлъчва – макар и да го поднася по мек начин.

4

Двамата бащи в доста красноречива ситуация

Другата фокусна точка е, че филмът успява да комбинира богат поглед над културите и характерите, без да натоварва прекалено много зрителя или изкуствено да усложнява внушенията. На моменти тази простота има своите негативи – някои сцени и последните десетина минути на филма са прекалено олекотени и дори наивни, но като цяло според мен само допринася за доброто впечатление от лентата.

5

“Виж ни само – Исаак и Исмаил. Двете деца на Авраам”

Бих писал доста, но според мен е най-добре човек да изгледа “The Other Son”. Филмът го има на доста места, включително е качен и в няколко версии в YouTube. Заслужава си 105-те минути.

IMDB: http://www.imdb.com/title/tt2073016/
Trailer: http://www.youtube.com/watch?v=OSagIPVjHo8
Филмът в YouTube: http://www.youtube.com/watch?v=-tZqrw3RuEQ

Advertisements

TBP:AFK – Пиратите и кракена на индустрията

…знаем за колизията между идеята за свободно споделяне на информация и интересите на музикалната и кино индустрията
…знаем, че интернет е мястото, където индивидът стои на последно късче свобода…
…знаем за The Pirate Bay.

Но знаем ли кои са Петер Зюнде (brokep), Фредрик Ней (TiAMO) и Готфрид Свартхолм (anakata)? И доколко сме наясно с историята на най-големия торент сайт – The Pirate Bay?
„TBP:AFK” проследява последните два въпроса в достатъчна дълбочина.
„Ние мислим, че Интернет е наистина. Затова не използваме IRL. Вместо това използваме AFK”, уточнява Зюнде, което дава и яснота върху избора на заглавие.

Тримата са несъмнено забавна смесица от характери. Петер е говорителят на TPB, спокоен, улегнал, със силна реторика и самообладание. Фредрик е отявлено по-притеснителен, свит в себе си. Свартхолм е нахаканият нервак, който е автор на по-голямата част от култовите отговори на оплакванията на корпорациите.

1

anakata в типичен негов стил сатиризира изчисленията на обвиняващата страна. Monique в уравнението е адвокатът на Холивуд.

“Kaто композитор…какъвто съм, освен всичко друго, аз подкрепям авторското право. Но само, ако то окуражава креативността. Не в текущия му лик, който е просто един огромен механизъм за контрол от страна на хора, разположили се върху купища „права”, Роджър Уолис, журналист, композитор и професор към Royal Institute of Technology.

Споменавам Уолис не само защото директно казва, че системата на закрилата на авторско право има тотална нужда от преосмисляне. С него започва една тънка линия, разкриваща пролуките в съдебната система и безочливото лобиране от страна на индустриалните гиганти. Компроментирането на Уолис с това, че всъщност той не е професор и/или, че дипломата му е купена и не е защитена правдоподобно, навява спомен за нещо вече виждано/четено. Става дума за култовата трилогия на Стиг Ларшон – “Millennium”, най-позната със заглавието на първата книга „The Girl With The Dragon Tattoo”. В книгите си Ларшон описва изключително подробно и правдоподобно кризата в институциите (полиция, съдилища, прокуратура) – иронично, отново на територията на Швеция.
След Уолис следва разкритието, че съдията по делото срещу TPB – Томас Норстрьом, се озовава в положение на конфликт на интереси. Оказва се, че Норстрьом е член на две организации, посветени на авторското право и лобиращи за по-стриктно затягане на законодателството. В една от организациите членуват и представители на индустриалната страна по делото. Норстрьом не дава известие преди завеждането на съдебния процес. Въпреки това той е оправдан.

„Те използват съдебни механизми, ние – технически. Сякаш играем постоянна тактическа игра, но с различни оръжия”, Петер Зюнде.
В помощ на тримата обаче идва механизмът на “Пиратската партия” в Швеция, след като интернет доставчикът им Black Internet попада под неумолим натиск. Поради делото и раздухването му няма нищо учудващо в доста силната популярност на “Пиратската партия” в скандинавската държава. (Друг доста силен нейн клон е този в Германия).

1

“TBP: AFK” ми се струва интересен (а защо не и задължителен) филм не само за привържениците на културата на свободно споделяне, а на всеки средностатистически интернет потребител. Независимо дали Зюнде, Ней и Свартхолм може да изглеждат крайни на някои, те поставят на тепсия за пореден път един много важен въпрос, година след оглушителния отзвук от ACTA:

Кога най-сетне индустрията ще осъзнае, че времената са други, правилата са други, медиумът е друг, и всичко това води до нужда от друга формулировка на закрилата на авторско право? А свободното споделяне не е демонът, който се изкарва от него.

П.П.: Мисля, че не е нужно да уточнявам – няма да гледате филма в кината. Той може да бъде свален, а при добро желание – и да се плати за него на официалния сайт .

П.П. За някои по-скорошни развития относно TPB – преди по-малко от 6 месеца стана ясно, че “пиратите” няма да плуват в открито море, а ще летят в дигиталния облак.
Готфрид Свартхолм бе арестуван в Пном Пен в края на август 2012 г. и депортиран (Камбоджа и Швеция нямат споразумение за екстрадиране) в страната си. Бяха му предявени редица обвинения, включително и за хакване на шведската данъчна служба през периода 2010 – 2012 г.
Някои наблюдатели свързаха услужливостта на камбоджанските власти  с отпуснат фонд на стойност 59 милиона долара, предоставен от Швеция на Камбоджа за “развитие на демокрацията, човешките права, образованието и климатичните промени” седмица след депортирането.