Новите българи са тамън като старата журналистика

Българското общество отново ахва и изпада в епилептични пристъпи пред сменящите се цветове на гняв, разочарование, възмущение, срам и какво ли не друго. Причината: нов „скандален” репортаж на Карбовски, показващ колко всъщност зле са подрастващите на нацията (разбирай в диапазона 8 – 16 години). Карбовски е добре известен с провокиращите си, хапливи и иронични предавания и се е наложил като еталон в популистката сфера.

Изумителното за мен е как предлага един и същи продукт на цикличен принцип и обществеността винаги се шокира неподправено и яхва метлата. Ако сме по-меки, за децата в репортажа „Новите българи – шок и ужас!” ще отбележим най-различни изявления като „срам за Апостола”, „срам ме е от това, че съм българин”, „някой трябва да ги пребие”, а ако се обърнем към по-хубавите определения ще стигнем и до „курви”, „курварчета”, „малоумници”, „мърши” и прочие.

Хайде сега малко по-сериозно.

1

Посрещаме ето така стереотипизацията

Защо пък новите българи да са като старата журналистика? Ами, лесно е. Новите българи до немалка степен са продукт на медиите и техните похвати, стари, овехтяли, но за жалост – още работещи с пълна сила.

Най-любимият ми от тях е едностранното представяне в негативна светлина – изключително добре демонстрирано за пореден път. Ще се направи предаване за подрастващи, псуващи, въртящи телцата си на чалга, казващи „За пореден път ме питате кой е тоя тъпак Левски!”, показващи средни пръсти и разголващи се по сутиени. Това, което няма да се направи е презентиране на успели български деца и/или младежи – каквито има по-малко от обекта на текущото предаване на Карбовски, да, но пък на които трябва да се обръща повече внимание.
Създава се впечатлението за младежта като една хомогенна маса от провали; от едни нагли, безкултурни, невъзпитани и безперспективни момичета и момчета.
Това не е гадно само защото е необективно и демонизира; гадно е, защото създава модел за подражание. Нещо подобно имах предвид и при медийното раздухване на самоубийството на Пламен Горанов, което доведе до вълна от подобни акции от страна на други хора.

 Домино-ефектът важи и тук. Когато постоянно те разглеждат като негоден продукт – а продукт е буквално отношението на медиите към младите, то ти в крайна сметка започваш да се възприемаш сам като такъв и в крайна сметка е твърде вероятно да станеш такъв. Конформизмът и пригодяването към чужди концепции са изключително силно застъпени именно в тази крехка възраст. Според мен няма нужда да уточнявам по-задълбочено колко силен излъчвател на концепции и стереотипи е медийната среда по всичките ѝ потоци – печат, телевизия, интернет.

Скромното ми мнение е, че освен всичко друго, определен брой от участвалите в клипа деца просто се правят на интересни. Да те дават по телевизията е нещо впечатляващо, когато си на 10-14 години, нещо, с което да изпъкнеш пред тези на твоята възраст (наред с идеята, че ще впечатлиш всички, включително и възрастните, които гледат предаването). За да постигнеш това изпъкване си готов да изкривиш нещата както си искаш и да стигнеш до крайности – особено когато си по-малък и трудно поставяш граници. Изгледайте клипа (отново, ако вече сте го), и кажете – не ви ли се струва, че някои от тези деца преиграват изключително много?

Има доста неща, които са, както казах – кофти, в поредния репортаж с поредното принизяване и поредният маяк за популизъм и всепомитащо омерзение и негодувание. Най-малкото че правиш разрез и осъждане на една група от хора, която няма как да се защити и да отговори на твоите обвинения (каквито репортажът несъмнено прави). Това, което ми идва наум като паралел, е да пориш с нож хартиена кукла и да очакваш, че тя по някакъв начин ще се отбрани. Или че слагаш медиите сред списъка с обвинени за положението на българските деца, след като си поредният медиен плесник спрямо същите тях.
Но наличието на такива провокиращи емисии не е най-проблемната брънка от тази верига. Най-лошото е, че всеки път сме готови да се нахвърлим върху децата си и да им сложим щампа – не, дори не щампа, а дамга с горчиви определения и безмилостна стереотипизация. Децата ни са некадърни, децата ни нямат шанс за развитие, децата ни не искат развитие, те нямат култура, нямат възпитание, нямат знание, те са полузамразеният продукт на едно пост-преходно общество и на родителско безхаберие, както и на собствен свой избор надолу…

Стига. Я се вземете малко в ръце.

Що се отнася до предаването, ако желаете – може да се види тук.

Advertisements

Чалга, цици, брюкселици

Писна ви на задниците да се върти тая тема днес, а? А е едва на половин ден. И мен така, но пък пръстите ме сърбят правопропорционално с новооткрития ми глад за брюкселско зеле, и няма как.

Между другото, думата „брюкселици” също е на половин ден. Ако се чудите какво е, то нека уточня – брюкселица е понятие, описващо по-привилегированите чалга-певици, които се ползват със субсидиите на ЕС.

Въпросните субсидии, стана ясно, възлизат на близо 2 милиона лева. Бенефициент е „Пайнер Медиа” ООД, отпускането става по линия на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността” (ОПРК).

С това ЕС се вкара пряко под прицела на ироничния и гневен народен глас. Що се отнася до чалгата, той (гласът) досега имаше само две мишени. Едната е подрастващото поколение, което в очите на българина е „чалгаризирано” до откат. Другата пък е самият българин, най-често спряган под псевдонима „то той, българинът…” (нота бене: в тези случаи обаче говорещият се самоизключва от това събирателно поради своето гениално прозрение и различие от масата). Европа вече е трети враг, и същевременно голяма хапка за народния глас. Убеден съм обаче, че той удоволствие ще я схруска набързо. Така, както аз бих омел килограм брюкселско зеле в момента.

Пичове, пичове! Току-що ми съобщиха по телефона – Емануела се е съгласила да измаа едно концертче тук! Само ще трябва да пооправим сцената…

Тежкият сблъсък с реалността, обаче, е следният: който пусне подходящо описание за проекта си – печели. А „Пайнер Медиа” ООД явно се е справила безупречно с това. Нека погледнем:

“С реализирането на настоящия проект „Пайнер Медиа” ООД цели да постигне устойчив икономически растеж и запазване на лидерската си позиции в подготовката и реализирането на качествен медиен и музикален продукт не само на родния, но и на международните пазари, в които телевизия “Планета” се излъчва.

Чрез повишаване качеството на предлагания продукт „Пайнер Медиа” ООД ще съумее да привлече значителен брой нови зрители, да вдигне рейтинга си, като това ще доведе до увеличаване на приходите от реклама. Проектът ще доведе и до разкриването на нови работни места и ще допринесе за развиването на българската икономика”.

Авъ. Ако имаше немец до мен, той в момента щеше да ме плюнчи успешно от екзалтация, крещейки: “Das war ein Treffer!!! Ein echter Treffer!” В смисъл – че е добре написано. А аз скромно ще отбележа две неща, че днес само по двойки ми върви всичко.

„Качествен медиен и музикален продукт не само на родния, но и на международните пазари”. За родния пазар – ясно. Международните пазари досега за мен се изразяваха в два пазарни принципа. Единият е на Споразумението за свободна кражба на мелодии на Балканите (ССКМБ), описващо една ос Сърбия – Гърция – България, където има свободно прелитане на изкопирани чалга ритми, без да се търси каквото и да е наказание. Другият е ексклузивно покритие на родни чалга звезди по руски токшоута с удавяща доза ирония и присмех.

В това изявление обаче спектърът се разширява, и поне аз очаквам да изместим Ники Минаж от американския пазар, самбата от Бразилия и “Gangnam Style” от Южна Корея.

„Повишаване на качествения продукт”. Това е много двузначно като описание. Мен ако питате, „продуктът” на чалгата не е толкова музиката, колкото телата (да се чете: циците) на пеещите я. В този смисъл се зачудвам дали това не е метафора за инвестиции в нови кубици из циците на брюкселиците. Друга трактовка е отделянето на финанси за ново бельо на същите, имайки предвид, че по повечето им представления не тоалетите, а именно то е хайлайта.

Untitled

Само малко солариум и американският пазар е наш
(любителски колаж: вляво Ники Минаж, вдясно Мария)

Сега сериозно. Истината е, че ЕС са забелязали как кинтите от всички европрограми не само не се усвояват напълно, а в повечето случаи потъват и иди ги търси после. Чалгата обаче е нещо директно готово за консумация, практично, и доста нейерархично. Получават, влагат, предоставят. Няма бюрократщина, няма мотане.

Другата е истина е, че това трябва да послужи като аларма за рибите в браншовото море. Имаме два особено добри музикални продукта на европейско ниво – хип-хоп музиката ни, и хардкор музиката ни. Списването на един проект не е нещо трудно, а дори и да загърбя беснеещия ми идеализъм, едва ли е невъзможно да се получи субсидиране. Отръки ми идва името Illmate например.

А относно мен – ами, вече обмислям основаването на лейбъл за грайндкор с джаз и етно примеси. Ще пиша в проекта, че служи за „иновативен подход към запазването на българската култура и обичаи”. Кой знае – може да ми отпуснат някой и друг лев.