Харлем шейкът, нужен на образованието ни

Открай време си казвам мантрата – педагозите и лекарите за мен са най-ританите хора у нас. Със слепота относно факта, че двете „касти“ осигуряват образованието и здравето на обществото ни.

Преди време всичко живо се разгневи за учителката, отишла пияна на работа и изтанцувала един хубав Gangnam Style на учениците. Медиите направо застреляха от упор с думи Илияна Иванова от 130-то СОУ, а когато погребаха медийния ѝ облик под отрова, обърнаха палачинката. Общонародната подкрепа към Иванова, след като стана ясно за мизерните условия, в които живее, не знам как ще помогне за шока, който едни гладни за къс популизъм и „екзотика“ хрътки причиниха.

Пиша отново по повод случка, свързана с поп феномен, който взриви интернет (и не само). Ако не знаете какво е Harlem Shake, най-вероятно сте проспали интернет културата за последния месец. Приблизително 30-секундните клипове със семпъл от парчето на Baauer заляха виртуалното пространство. Правиха ги военни, ученици от различни гимназии и университети, научни работници, IT служители, суперзвезди, отбори от НБА, футболни клубове и въобще кой ли не.

Същото направи и учителят Христо Данев от гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, организирайки учениците си в подобно мероприятие. За награда ръководството реши да му даде два варианта – 1) сам да напусне, или 2) да бъде уволнен дисциплинарно.

Казус: правомерно ли е уволнението на Данев?
Становище на тоталитарния, единствен лидер на република abadapple.wordpress.com – НЕ.

О, по дяволите! Постоянно се обсъжда нуждата да се поправи скъсаната връзка ученици <-> педагози, която е един от проблемите в образованието у нас. Защото проблемите могат както да бъдат финансови, така и от чисто човешки характер. Справянето с едното е общо-взето на равна нога с разрешаването на другото.

Гледайки и основни училища, и гимназии, и университети, освен с липсата на финанси, се сблъскваме и с друг феномен: буквалната пропаст между по-старите педагози и тяхната методика, и вижданията и вълнуванията на подрастващите.

Проблемът е огромен и аз също се сблъсквам достатъчно често с него във висшето учебно заведение, което посещавам. Докато обаче аз и връстниците ми вече сме в друга категория, подрастващите и особено гимназистите имат ОГРОМНА нужда от педагог, който не само да търпи културата им, но и на моменти да я зачита и дори – споделя. Естествено, придържайки се към морала и законите.

1

Ето така си представям директорката на пловдивската гимназия

Случаят с Harlem Shake е перфектен пример за типа педагози, които са ни нужни и за доброволен, приятелски акт на зачитане. Резултат при подобни действия: спускането на мост между поколенията 1) издига авторитета на учителя/учителката пред учениците, 2) логично поради това ги кара по-лесно да усвояват знанията и да го слушат и 3) просто подобрява работния процес в една институция, която много хора откровено смятат за убийствено сухарска.

Мисля, че започната подписка за връщането на Данев е твърде показателна за това. И забележете – тази подписка не е дело на учениците, а в нея активна роля взимат и техните родители и колеги-педагози на „харлем-шейкъра“, както някои определят вече учителя.

Крайни думи: обърнете внимание, че говоря за величаене от моя страна при изпълнение на главната учителска функция – да се преподава успешно материала и да се предоставя на подрастващите нужните знания с нужното качество. Обаче, ако се замислите, двете неща са свързани. За да научиш някого на нещо, трябва да събудиш интерес в него. А за да събудиш интерес – да приковеш вниманието му. Или най-просто казано – да общуваш с него по подходящ начин. Бил той с елементи на Harlem Shake или не.

Петъчен лежерен пост: Японци, китайци, Gangnam Style и тероризъм

Тези дни с кеф чета (и пиша), второто малко по-бавно, естествено, за две неща.

Едното са терористични организации из целия свят, които обаче са различни от раздухваните “Ал Кайда”, “Хизбула” и прочие сунитски/шиитски/фундаменталистки групировки. Те са най-честата медийна облицовка на стената между Изтока и Запада и огромната културна пропаст между нас и тях. В световен мащаб има учудващо много групировки, обагрени както в леви политически изповедания, така и в десни, или пък в странни смесици от тях. Има религиозни, социални, политически, културни, дори и субкултурни. Материята наистина е интересна, макар и поизтощаваща. За конспективно заинтересуваните – освен традиционната IRA, погледнете и малко за ETA, FARC, “Сияйната пътека”, ELN, ALF (които подкрепям и не възприемам като терористи)…

Другото е Китайско-Японския конфликт (с подгласник във второстепенната роля Тайван) относно островите Дяою (китайски) или Сенкаку (японски). Дяою/Сенкаку са островна верига с предполагаеми богати залежи на газ и това ги прави толкова ценни и желани. Азиатските ерудирани, колективистични и нахъсани общества пък са едни от най-успешните spearheader-и на подобен тип конфликти, затова следенето на сблъсъка им е като висш пилотаж холивудски екшън. От палеж на Тойоти и Хонди в Китай, до спиране на любимия ми автор Мураками по щандовете пак там, през горенето на китайски флагове в Япония и огледално – на японски в Китай и Тайван, нещата са наистина драматични. И това

Ако ви се следи какво съм написал засега по тема 1 – тук.
Тема две се надявам да бъде разискана в най-скоро време, особено като вкарах в интрото към нея и небезизвестния (и също критикуващ Запада, между другото), PSY с неговия хит Gangnam Style.

А за моя жалост работната седмица не свършва днес, ами продължава и утре. Е, можеше и да е по-зле. Поне имаме неделя.